Боя се, че след края на телевизионното шоу “Биг Брадър” ние се намираме на прага (а може би и вече сме го прекрачили) на нов тип култура на всекидневието. Или в нов стил на поведение и начин на мислене. Тази “култура” се основава на демократичното представителство, пълната, стигаща до цинизъм и вулгарност откритост и показност, както и на правото на цялото общество съвсем свободно да наблюдава живота ти дори в неговите най-интимни подробности и да определя своите идоли, кумири и учители в живота. Тя дава възможност да спечелиш много пари, с които да промениш изцяло живота си, но този път след определени изпитания, вълнения и усилия да се понравиш на тези, които те преценяват.
Днес пътят към “достъпните пари” преминава през многобройните шоу предавания на телевизиите, претенциозно поставящи “изисквания” за богатство от знания; през различни конкурси за красавици и красавци, фотомодели и рекламни лица. Създава се видимост, че за постигането на целта са необходими интелигентност, образованост и съобразителност, но най-важното е да имаш късмет и да те харесат организаторите и спонсорите. Ако улучиш верния отговор, ставаш богат. Важното е да се внуши на публиката, че нищо не е нагласено и побеждава най-съобразителният, най-симпатичният и най-знаещият. Става дума за нещо като бързо решаване на кръстословици. И за такова занимание, но вече пред телевизионните камери, ти заплащат сериозни пари. Имитацията на интелектуалност, на интелектуални усилия прикрива убогостта и користта на целите, които си поставят идеолозите на този тип култура. Внушава се представата за неограничени възможности на обществото, за свобода и щедрост не просто на случая, а на системата, в която живеем. Системата обаче не влага безкористно усилия и средства само за да забавлява поданиците си. Нейната задача е да притъпява гласовете на недоволството, да ги изолира, да намалява градуса на социалните брожения и скритите закани, като ги насочва към зрелища, в които “обикновените хора” да са участници или непосредствени свидетели. “Какво искаш, казва ти тя, набери смелост и опитай! Можеш и да спечелиш!” Или: “От тебе зависи кой ще е пръв. Гласувай! И ще спечелиш!”
“Биг Брадър” обаче е нещо друго.
“Биг Брадър” иска, имитирайки създадена от него социална структура, да я представи за реална и от нея да извлече и внуши на мнозинството в обществото голямата истина за себе си. На едно място ( “в къщата”), почти напълно откъснато от света, се събират различни хора с различни нрави, възрасти, възпитание, култура, поведение, начин на мислене. Те трябва да възпроизведат помежду си обществените отношения, но да съумеят да съжителстват. Забележете обаче съществената особеност: “съквартирантите” посочват ближните си за изгонване. Именно за изгонване. Това го правят в “изповедалнята”, скрито от останалите, а после плачат и страдат, когато определеният от зрителите напуска “къщата”. Никой не посочва себе си. Предполагам, че не е забранено по регламент, но никой не се сеща да го направи. Е, единици сами напускат шоуто, но то или е случайно, или по някакви специални причини.
Какво всъщност правят хората от културата “Биг Брадър”? Може да се каже, че нищо. Те прекарват заедно, “размишляват” заедно за “нещата от живота”, за морала на новото поколение. Сами си готвят и заедно се хранят. Но всяка възложена им “мисия” им носи или отнема пари. Също като в живота. Те уж се самоиздържат, като си заработват прехраната и преживяването. И точно това е най-същественото, голямото откритие на авторите на шоуто. Хората създават модела на съвместния живот. Сега вече не се събират някъде (на модно ревю, стадион, дискотека и т. н.), за да преживяват заедно и да се забавляват, а формират нещо като семейство. Средата би трябвало да бъде интимна, но непременно откъсната от останалия свят, без информация за него. И най-важното: в тази обстановка ти можеш да правиш всичко, каквото пожелаеш. Разрешено ти е всичко! Това е философията на културата “Биг Брадър” – да живееш като всички останали и да правиш, каквото ти харесва. От време на време изпълняваш определени мисии. Те са също важна част от шоуто. Мисията те кара да помниш, че не си сам и дори да правиш каквото пожелаеш, има един над тебе, който те оценява и ти отпуща позволението. Но той поставя “мисията” и те задължава да се вместваш в нея. Така хем си напълно свободен, хем си изцяло зависим. Зависим си и от тези, които те оценяват. Но си зависим и от тези, които съжителстват с тебе и те оценяват тайно, скришом и не си признават. Ти също си техен оценител; ти също можеш да ги посочиш за изгонване. Не се иска да си физически силен, красив, умен. Само трябва да намериш формулата на съвместното съществуване, да бъдеш симпатичен, общителен, но не досаден, услужлив, малко герой, малко жертва, весел. В никакъв случай не бива да рискуваш...
Ясно е, че за известно време България ще има своите нови идоли. Този път те не са никакви герои, супермени или преуспяващи бизнесмени, а най-обикновени млади хора. Супермените се създават все по-трудно, а и вече омръзнаха на публиката. Физическата сила, която налага воля и раздава справедливост, не е така привлекателна, защото не е всеобщо притежание. Хората вече не обичат толкова различния. Те искат отново да видят себе си, своя реален живот, да се убедят, че личните им несгоди могат да бъдат отстранени. И че и други живеят като тях – точно по същия начин. Колко просто е всичко в новата култура.
Какви житейски типове се събират в къщата: единият е сръчен и симпатичен “гларус” от морето, другата - красива и безотговорна “мърла”, както сама се нарича, бабаитчета с бръснати глави, пооплешивяващи сериозни и склонни към размисъл застаряващи младежи. Та такива срещаме на всяка крачка; имаме ги в домовете си. Щом те могат да станат известни, да заживеят като звезди и от това да печелят пари, защо и аз, казва си младият или старият, да не мога. Ако си по-последователен или просто ако ти се усмихне щастието, дори ще те възнаградят с огромна сума и ще станеш напълно друг. Ето така обществото получи своята неконсервирана и непритоплена “духовна” храна. То се нахрани “с три хляба и една риба” и дори му остана. Сега ще бъде спокойно поне до следващото шоу “Биг Брадър”. Думите на тези “обикновени хора” ще се коментират, оспорват или одобряват, защото в тях ще бъде разумът и вдъхновението на българите. Нищо че ще звучат и изглеждат съвсем елементарни, каквито са си всъщност; нищо че напразно ще се правят на умни и интелигентни! Важното е да присъстват и да запълват времето.
Културата “Биг Брадър” започва своя живот. “Биг Брадър” ще мисли непрестанно за нас. Нека не го подценяваме.
ПАНКО АНЧЕВ
The “Big Brother” Culture by Panko Anchev. |