| Съдържание |
| Резонанс: |
| Документална проза: |
| Поезия: Морски стихотворения от
Иван Манолов и Иван Овчаров.
Marine poems by Ivan Manolov and Ivan Ovcharov. |
| Есе: |
| Преводи: |
| Фрагменти: |
| Театър: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Поезия | |
Морски стихотворения от
Иван Манолов и Иван Овчаров.
Marine poems by Ivan Manolov and Ivan Ovcharov. |
|
Иван Манолов e роден на 30 март 1961 г. Завършил е Висшето военноморско училище във Варна. Автор на стихосбирките: “Нито спасител, нито палач” „Криле на разпятие” и „Внезапна спирачка”. Член на Съюза на българските писатели.
ИВАН МАНОЛОВ НЕЖНАТА РЕВОЛЮЦИЯ Тихо е в Букурещ, Тихо в Браила. Пием си в кръчмите родни - хъшове, овъзмездени насила с голото право: “свободни”. Патриотизмът ни на вересия борда валутен избива, а по чужбина чиниите мие лъвчето с огнена грива. Хранихме дилъри, юпита, мутри... (Още какво се задава?) Само че днес все започва от утре в тази нещастна държава. Като за хроника – животът светъл блести от светски балове. Ала приключва отвъд паветата сред фойерверки ялови. И вместо времето да стане наше, съвсем се сбърка народа да сменя старите с нови апаши, докато търси войвода. Люлеят кръчмите бунтовни речи – от викане сме пияни. Но нищо истинско! Кръвта изтече, а няма юнашки рани. ПО ЖИЦАТА Не е грешка! Има бели гарвани. Тука сме, а хич не е за вярване. На Европа в края и в началото - вино от кръвта ни, хляб от тялото. Богомили и от бог забравени, сбъркани сме при самото правене. Затова помръкне ли от делници, пълним с вятър празните си мелници. И разкъсва жицата стоманена тъжната въздишка на Моканина. Радостта от сълзите ни месена все е късна, все е някак есенна. Все като молитва за децата ни, по-жестока от обратно смятане. И като задушница за живите. Дълги са ни пътищата - кривите. Кръстни са победите. Забравата. Блъскаме се за глада си здравата. Но до крайност всякаква докарвани, тук сме. Не търсете бели гарвани.’ Иван Овчаров e роден на 18 август 1959 г. в Русе, живее във Варна. Работи като преподавател по литература в Националната гимназия по хуманитарни науки и изкуства. Автор на шест стихосбирки. Член на Съюза на българските писатели. ИВАН ОВЧАРОВ ЗИМНО МОРЕ В памет на баща ми Не е море морето... И не е докосването: ехо, път и ласка. Денят не е пореден, а задраскан от календара. Зимата снове... Не е това, което бе поне събуждане. Светът е изговорен. И слънцето като изтръгнат корен напомня свити гузно рамене. Сезонът на смълчани брегове. Задраскан ден – предчувствие за гибел. Дори звезди, като случайни риби, подсказват от небето, че не е море морето... Зимното море! Защо все трябва някого да губиш, за да прозреш живота като чудо на оцелял сред всичкото “не е”?... * * * Зимно море – опрощаващо всичко, неопростено от хора и тъга, неизказана никому, напластяващо. Страшно море – само вълни, неочакващи нищо и никого, като последната смърт на въздишка. Ясно море – необещаващо нищо, освен само представа за себе си... Пясък и думи, думи от пясък нататък... * * * Пътувайки във автобуса си мислех за Омар Хаям – друса!... Звезди, звезди... Но трябва и да ям! |
|
|
Назад
[ 3 ]
Напред |
|
