Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Документална проза:

Поезия:

Есе:


Преводи:

Фрагменти:

Театър:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Есе
Георги Велчев: новаторът, класикът - портрет от художника Румен Серафимов.
Georgi Velchev: the innovator, the classic– the artist’s portrait by Roumen Serafimov. 
 
     Георги Велчев Автопортрет, 1948

     Един от поредните тъжни парадокси в културното ни битие е, че днес, 50 години след смъртта му, художникът Георги Велчев все още не е достатъчно известен у нас дори в средите на професионалните историци на изкуството, а творчеството му не е получило заслуженото признание и място като на значим български класик, какъвто е в действителност.
     Защо ли името му е останало в сянка?
     Със сигурност той не е бил удобната и подходяща личност, която да бъде обсъждана и изследвана от художествените критици и историци през 40-те, 50-те и 60-те години на миналия век. За тях Георги Велчев е бил художник, живял и работил “на запад”, в Европа и в САЩ, а това само по себе си вече е опасно за тогавашната културна ситуация. Въпреки че той не донася в живописта си авангардни европейски черти и влияния, все пак е твърде рисковано да бъде посочен от официалната критика като талантлив и голям автор. Още повече че Георги Велчев продължава да създава камерните си поетични пейзажи и портрети и не възнамерява да се отдаде, както това правят много негови колеги – на революционни, работнически и селски теми, силно толерирани в този период.

     Георги Велчев
     Бойно скривалище 1917


     През 1931 художникът се завръща от големия цивилизован свят в малката българска провинция и неизбежно попада в нейните дребнави и ожесточени отношения - идеологически, съсловни и колегиални. Той е пропътувал много страни и е преживял доста страдания. Но най-много и най-болезнено е страдал в собствената си страна и в родния град Варна, където се среща с посредствеността и агресивността на едно ново, провинциално квазиобщество, опияняващо се от ролята си на морален и естетически ментор спрямо творците. Георги Велчев е бил горд, доблестен и свободолюбив човек, непреклонен и откровен в изразяването на възгледите си. А те не са били никак възторжени по отношение на политическото и културното ни развитие в края на 1940-те и началото на 1950-те години. Високо интелигентен, а и не скриващ склонността си към бохемско поведение, той моментално е предизвикал върху себе си най-тежките обвинения от срана на ограничения тоталитарен манталитет на властващите - били те администратори, ”общественици” или художници. Оказва се неразбран и отхвърлен от онова общество и умира беден и изоставен на 16 април 1955 на 64-годишна възраст. Най-известният му автопортрет от 1948 показва зрял, изпълнен с достойнство и воля творец, в чийто поглед обаче се таи скептицизъм и разочарование.
     Това е трагичният край на Георги Велчев, в чийто живот и изкуство особено в България трагизмът е често изпитвано и изразявано състояние. Неговият житейски и артистичен път обаче е изключително интересен и духовно богат и аз предпочитам да погледна към креативната природа на художника именно чрез него.
     Роден е на 18 ноември 1891 във Варна. Родителите му са от Жеравна. След като се преселват във Варна, баща му Атанас Велчев отваря първата в града книжарница - факт без съмнение с благотворна роля за младия Велчев. Още като ученик той успява да посети Ермитажа и Третяковската галерия. Съдейки по собствените му екзалтирани впечатления, документирани от Вичо Иванов, срещата със световните шедьоври е имала съдбовно значение за избора на пътя. През 1910 започва следването му по живопис в Държавното художествено-индустриално училище в София. Първата световна война обаче го прекъсва на два пъти и като много други художници Георги Велчев е на фронта, където дори попада във военнопленнически лагер във Франция. Поради това той завършва следването си едва през 1920. Учи при големи художници като Иван Мърквичка и Стефан Иванов, от които великолепно усвоява стабилните академични основи и професионални умения в живописта.
     Но младият художник тръгва по друг път, различен от академичния реализъм и обвързаността с традиционната естетика. Още в най-ранните си творби Велчев проявява склонност и вкус към една по-модерна и освободена живописна образност, която гравитира към импресионистични, постимпресионистични и символистични интонации. Няколко чудесни камерни творби от 1917, 1918 и 1920, изобразяващи бойни скривалища и наблюдателници и изпълнени в обичаната от него гвашова техника, доказва това твърдение. В тях призрачната, студеносиня лунна светлина, заснежените окопи и входове на скривалища са оживени и раздвижени от постимпресионистичната игра на светлосенъчни ефекти и миниатюрни цветни мазки. Тези най-ранни рисунки представят, освен свободния живописен и новаторски импулс и много характерен и привлекателен за художника мотив: входа, прохода, преминаването от едно пространство в друго, вратата към нещо неизвестно и загадъчно. Силният интерес към тази смислова, символична и композиционна тема се потвърждава в доста от най-добрите му по-късни работи - в няколко варианта на “Арката “ при Тюленово, във “Вратниците”от Жеравна и Котел, в “Мостовете” от Трявна и Габрово, в “Кът от Тетевен”.

     Георги Велчев
     Автопортрет – почивка, Мюнхен 1923


     Всъщност Георги Велчев се оказва в едно поколение с художници като Сирак Скитник, Николай Райнов, Иван Милев, Васил Захариев и някои други, които в края на 10–те и в началото на 20–те години се опитват да се противопоставят на традиционния реализъм и да внесат в българското изкуство обновителна художествена и интелектуална енергия от европейския модернизъм. Почти всички от тази общност са получили образованието си в големите културни центрове на Европа. Вдъхновителят на тези новатори и най–страстният привърженик на модерната естетика и особено на експресионизма е Гео Милев. В края на следването си варненският художник е виждал първите артистични прояви на някои от споменатите художници, познавал е Гео Милев и е създал негова портретна рисунка. Още в началото на пътя си той е приел в себе си духа на модерното изразяване.
     Сигурно точно поради това той заминава през 1920 за Париж, където в продължение на три години обогатява живописните си познания и художествената си култура. Сведенията, че е специализирал при постимпресиониста Пиер Бонар, не могат да бъдат потвърдени със сигурност. Но великолепните маслени и гвашови творби, създадени в Париж между 1920 и 1922, безусловно показват привързаността му към пластичната стилистика на Бонар и към естетическите принципи на Набистите (от староеврейски - Пророци), сред които освен Бонар са и такива големи имена като Морис Дени, Вуйяр, Волотон, Майол. Тази група, формирана в последното десетилетие на ХIХ век и все още активна през 20-те години на XX век, се обявява срещу натуралистичното и реалистичното изобразяване в изкуството и се стреми към автономността на художествения език.
     Набистите създават символистично изкуство, фаворизиращо естетическата ценност на поетичното съзерцание, на романтичния, а понякога и мистичния поглед към природата и човека, на чувственото преживяване и духовното вглъбение. В търсене на идеалната, но утопична хармония между изкуството и живота, те изграждат един естетски, изтънчен картинен свят с освободена от традиционната реалистична обвързаност форма, подчертаваща силната си самостойна роля в образното и емоционалното внушение. Основният им теоретик Морис Дени казва през 1890, че “една картина, преди да бъде изображение на битка, женски акт или някакъв анекдот, е преди всичко повърхност, покрита с цветове в определен порядък.”

     Георги Велчев
     Париж, парк Монсо, 1920


     Явно Георги Велчев е усетил тези принципи като най-близки до артистичната си нагласа. А и още в най-ранните му творби преди Париж има подобно звучене. Чудесно превъплъщение на тази естетика откривам в серията маслени и гвашови пейзажи от парижкия парк Монсо и Булонската гора, изградени в изящен поантилистичен стил, носещи лирични настроения и едно особено, самотно тайнство. То ще присъства по различен начин в почти всички негови работи и по-късно. Творбите на Георги Велчев от парижкия му период са изключително силни и те, въпреки че са създадени извън България и са повлияни от френското изкуство, са единственият по рода си постимпресионистичен и особено поантилистичен тон в кратковременния български модернизъм в началото на 20-те години на ХХ век.
     Във Франция художникът пътува, прави изложби, продава успешно и получава ласкави критически отзиви. През 1923 той пребивава в Германия - Мюнхен, Берлин, Бремен. Има добре приети изложби в Карлсруе и Висбаден, броди и рисува в планините на Тирол. От този период са останали гвашови рисунки - няколко великолепни автопортрета, правени в Мюнхен, и пейзажи на тиролски селца, изпълнени в сива, хладна тоналност. Но в Германия Велчев преживява нещо много важно както за него като млад художник, така и за българското изкуство като културен факт. Той е поканен от Хайнрих Фогелер, основател на знаменитата художническа колония във Ворпсведе край Бремен, и пребивава в нея три месеца. От там е запазен гвашов пейзаж и единственият открит досега саморъчно написан документ - писмо върху три 500-маркови банкноти до колегата му Кирил Дюлгеров, в което той споделя възторжените си впечатления.
     Така талантливият варненец е забелязан от известния символист и експресионист Фогелер, приобщава се към интересна артистична и интелектуална среда, става, макар и за малко, част от значими културни процеси и обновителни движения. В този много важен за цялото световно изкуство период Георги Велчев е просто европейски художник, който осмисля и жадно приема импулсите на художествената ситуация в самите центрове на стария континент. В тези години той посещава и Италия и се запознава с шедьоврите на древното и новото изкуство. И той е от породата на страстните пътешественици като съгражданина си Борис Георгиев, които осъзнават огромния смисъл и значение за собствения си дух и изкуство на движението, познанието и свободното общуване в една космополитна културна среда.

     Георги Велчев
     Кът от Тетевен, 1937


     Изглежда европейското пространство не му е било достатъчно, защото през 1924 Георги Велчев е вече в Ню Йорк, където пребивава до 1931. След трудните начални години, в които е и градинар, и фабричен работник, той рисува усилено и прави осем изложби. Получава добри отзиви, продава успешно, създава и стенописна творба на тема “Войната между Севера и Юга”. Продължава да пътува до Маями, Сан Франциско, Филаделфия, посещава Канада и Хавайските острови. Каква по-вълнуваща съдба за един художник !
     “Голямата депресия” в Щатите към 1930 се отразява зле и на Велчев. През 1931 той е принуден да се завърне в България, където остава до края на живота си. По пътя към Европа обаче четиридесетгодишният художник посещава Австралия и Китай, а когато стъпва на стария континент, успява да подготви и представи две изложби - в Париж и в Лондон.
     От годините в Америка няма запазени други произведения освен един автопортрет от Канада. Съдбата не е благосклонна към варненеца, а и към нас, историците на изкуството, защото на кораба, с който се завръща в Европа, изчезват два куфара, пълни с творби. Голяма част от създаденото от Велчев остава пръснато по света. За щастие при краткото си завръщане в България, преди да отпътува за САЩ, художникът донася свои работи от годините, прекарани във Франция и Германия. Сега ние разполагаме с около 20 от най-силните му работи, които го представят като новатор за българското изкуство, обърнат към модерната автономна креативност.
     След завръщането си Георги Велчев живее и работи в родната си къща във Варна. В България той продължава неуморното си пътуване - в села и градчета, в планински и крайморски места. Обогатен от познанието за огромното културно пространство на света, с някаква особена, тъжна аристократичност, която прозира от автопортретите и фотографиите му, художникът съзерцава чрез изкуството си живота на малкия български свят. Той създава в картините си поезията на слънчевите дворове, на открехнатите стари вратници, на мостове и чешми, на селски и градски къщи и улици. В този тип картини той е съизмерим и съпоставим с художници като Никола Танев и Данаил Дечев. Но най-силно е привлечен от морето като изобразителен мотив, може би защото го познава отблизо. Вглежда се чрез живописта си в неговите светли и тъмни, спокойни и бурни лица, предпочита да интерпретира изпълнената с богата символика среща между морската шир и самотния скалист бряг. Тези пейзажи почти никога не са радостни като настроение, в тях витае особено напрежение, някакво драматично предчувствие. Почти винаги те са безлюдно пусти, човекът и неговото присъствие сякаш са ненужни. В някои морски пейзажи се долавя символистичен дух, който понякога ми напомня за големия европейски символист Арнолд Бьоклин. Вече съм убеден, че маринистичните творби на Георги Велчев са ненадминати в българската класическа живопис. Изложбата, която ще представя през април - моретата на Александър Мутафов и на Велчев - ще илюстрира този факт.
     Художникът постига изключителна автентичност и сетивно въздействие на изобразената природна среда. Невероятното усещане за материалност, за субстанцията на сухата скала и морската пяна, на водата, движението на вълните е създадено с лекота, сигурност и умение, които имат само големите майстори. Свободният и овладян живописен жест, внасящ експресивност в картинната структура, богатите и сложни колоритни хармонии явно свидетелстват за силно емоционалния темперамент и високата професионална култура на този класик на реалистичния образ.

     Георги Велчев
     Скалист залив на остров Св. Иван, 1934


     В България Георги Велчев не може да продължи в посоката на по-модерната постимпресионистична живописна интерпретация, в която отначало работи, тъй като нагласа и вкус към подобно изкуство почти липсват в тогавашната обществена и културна среда. Тя е силно привързана към традиционното реалистично изразяване. За годините след 1944 са немислими всякакви модернистични опити. Реализмът на Георги Велчев в този по-късен период на творчество обаче е обогатен от импресионистични и символистични тонове, които му придават особено обаяние: романтична тайнственост и драматизъм, духовно съзерцание, сетивно любуване на природата, светлината и материята. Онези естетически опори, които художникът изгражда в младостта си и в Европа, продължават да живеят в картините му, макар и по друг начин и в различна форма.
     От девет години къщата-музей “Георги Велчев” във Варна, която с дълги прекъсвания съществува от 1961, прави сериозни усилия да изследва и популяризира професионално изкуството на големия художник. В 1996 за първи път успях да покажа творбите от толкова важния период на пребиваването му във Франция и в Германия, които го поставят в друга светлина. Освен моите текстове напоследък бяха публикувани две сериозни студии от доц. Ружа Маринска. Това ме обнадеждава, че името на Георги Велчев ще излезе от забравата и ще заеме достойното си място в културната ни история. Защото всеки ден, когато погледна автопортрета от 1948, разчитам в изстрадалия му поглед тежък въпрос към всички нас: Ще бъдем ли по европейски цивилизовани, както е бил той?

РУМЕН СЕРАФИМОВ
 
 
Назад [ 5 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма