| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Проза: |
| Имена: |
| Отзив: |
| Дискусия: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Резонанс | |
“Amour.”- Пламена Рачева.
“Amour.” – an essay in Paris by Plamena Ratcheva. |
|
Париж е град с пространство, в което се скитат знаци от различни изкуства. Знаците могат да бъдат и думи като “Amour.”; дума, с която творецът да се позовава на един основен психологичен мит - любовта. Дума, конституираща и пораждаща сама по себе си задпределност.
Творбите и “светът от техните значения”, в който ние навлизаме, ни откриват зоната на едно културно пространство, в което творческата идентичност и начинът на изява са определящи. Колко видима е думата “ Amour.” в живота на града, в който уважението към изисканата префиност и елегантност личат в гладките асфалтови пътеки - без скрипците на раираните плочки, без изпотрошените каменни зъби на калдъръмите. Целостта на тънкото високо токче на дамската обувка е показалецът с перфектен маникюр, с който всяка истинска дама в тоя град заявява с гордост, че е съвършен обект на възхищение и любов. По уличното платно се диплят белите като морска пяна линии на зебрата и изострят сетивата за неочакваното. А един знак стои там на пътя ми - в основата на железния стълб, в сянката му. Знакът е нашепнатата дума, витаеща свободно в пространството. Знакът подпечатал моите стъпки в предстоящите дни. Седем часа – сянката е малката стрелка, а стълбът - за точно седем. Голямата е закована в 12-ия час. Седем часът – платоничният час на срещата ми с “ Amour.” – една реалия, една сянка, един слог и сблъсък на въображение и манипулация. Какво беше това? Какво е това? Някой, който разказва спомени, споделя посланията на щастливата или разбитата си душа! Някой, който ме наблюдава и подпечатва пътищата ми с любов, за да станат наши общи, или за да не го забравя като платоничната си любов. Защо, защо, защо “Amour.”? Дните започват да си приличат един на друг в търсене на знака; или в радостта от намирането му – между кръговете на железните капаци пред Дома на фотографията. Минавам и сега леко по диагонала през “Риволи”, по тесните улички на Маре, по обичайния ми “таен” път към Бобур, и го откривам пред едно кафене и вътре в него. Отпечатан на първата маса до прозореца. Знакът е там, където стъпките са довели и отвели някого на среща. Среща с “Amour.”. Представям си срещата на чаша абсент; да, и музеят на Пикасо е наблизо, само на десетина метра. Но не, може и да е на чаша с пастис. Със сигурност, мисля, че тук, в Маре, е на чаша вино, червено вливащо се в кръвта на трептящото от любов сърце. Любовта стоеше още на тая маса, кръжеше по тротоара и бягаше по водосточните тръби на сълзите. Аз ставам неин пленник, пленник на една дума, която излиза пред очите, нозете, ръцете, загнездва се в сърцето ми като кукувица, която снася яйцата си в чуждо гнездо. Това бе послание другиму, което аз споделях като свое. Магията на словото, която се превръща в мит, символ, знак, концепция, прераства в мания, променяща се в съзнанието ми, а реалността и й предава друга значимост – интимна и универсална. Думата “Любов” е повторение на себепознание и на скрита в спомени съкровенност. Откривам я на входа на метрото, върху вестникарските кутии, на входа на кооперацията. Имам чувството, че се движи пред мен, невидима като Амур, който ме прострелва не със стрели, а с думи. Не съм ли погрешната мишена? По алеите на “Пале Роял” хората сякаш се търсят, те желаят многолюдието си, наблюдават се взаимно на фона на дворцовия ансамбъл. Десетки хора са насядали по пейките и на стотиците градински столове около шадраваните. Един самотен стол е подпечатан с любов.  Над отражението си в стъклото на витрината виждам отново любовта и инстинктивно изричам “Amour.”. Не зная дали повече ще срещна тая дума, ако сама не я принеса със себе си. Ръката ми се плъзга по парапета на моста Мари, пред очите ми е островът Сите и Нотр Дам, а пръстите ми са докоснати от буквите, изпръскани с шаблон “Amour.”. Под мен, под моста минава Сена и любовта, както бе изрекъл Аполинер. Оставам затворена зад вратата, на чиято брава е написано “Amour.”. Ако я отворя, ще напусна този дом, ще разкъсам думата и тя ще изчезне като разрязана панделка. ПЛАМЕНА РАЧЕВА Снимки авторката |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
