Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:

Имена:

Отзив:

Дискусия:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Преводи
Поета Робърт Фрост.
Poetry by Robert Frost. 
 
     Робърт Фрост. Роден е на 26 март 1874 г. в Сан Франциско. През 1895 г. завършва Масачузетския университет и се жени за Елинор Уайт. От 1896 до 1899 г. учи в Харвард, но го напуска, без да се дипломира. През следващите десет години пише поеми, но публикува рядко. Разработва своя ферма в Дери, щата Ню Хемпшир, преподава в академията “Пинкертън”. През 1912 г. се изселва в Англия, за да се отдаде напълно на литературна дейност. На следващата година в Лондон излиза стихосбирката му “На север от Бостън”. Контактува с английските поети Аберкромб, Брук и Томас. През 1915 г. се завръща в САЩ, излиза американското издание на “На север от Бостън”, от продажбите на което купува ферма във Франкония, щата Ню Хемпшир. През 1916 г. излиза третата му книга “Куп от интервали”, през 1924 г. получава първата си награда “Пулицър” (общо четири). Следват “Събрани поеми” (1930), “Далечен обхват” (1936) и “Дървото на свидетелите” (1942). За тези години получава безпрецедентен брой литературни награди, академични и обществени почести. Поетиката му съчетава пасторална и философска сдържаност, често с ироничен коментар. Признат е за пионер във взаимодействието на ритъма и метриката. Умира на 29 януари 1963 г. в Бостън.
     
     РОБЪРТ ФРОСТ

     НИЩО ЗЛАТНО НЕ ОСТАВА

     
     Първият зелен отблясък
     на природата е злато.
     Ранният й лист е цвете,
     но за час едва и ето -
     тъй лист притихва до листа,
     Раят потъва във тъга,
     утрото във ден минава.
     Нищо златно не остава.
     
     СБОГОМ И ХЛАДА СИ ПАЗИ
     
     Туй казване „сбогом” в студения мрак
     на градината с толкова млада кора
     напомня за всичко, що би наранило
     градина във края на фермата зиме,
     от къщата, с хълм отделена. Не искам
     белег по нея от заек и мишка.
     Не искам следи от глухар по листата,
     изгризани клонки - храна за сърната.
     (Да бяха открили във думите смисъл,
     то аз до стената бих ги извикал
     и с пръчката бих ги заплашил тогава).
     Не искам и слънце да я съживява.
     От живот я опазихме, мисля, добре,
     щом на северен склон началото бе,
     че тя не се плаши от зимния вятър.
     Да се стопли градина обаче е страшно.
     Колко пъти повтарях „Стой настрани!
     Градинчице, сбогом, хлада си пази.
     Десет под нулата, тъй опасни не са
     като десет нагоре.” Аз тръгвам сега.
     Работа имам с различни дървета -
     по-малко са грижите, но и плодовете,
     такава, що брадвата върши в гората
     с клена и явора, и със брезата.
     Да бях обещал, че щом легна в нощта,
     ще мисля дървесната нейна съдба,
     доде много бавно (и без светлинка)
     потъва дълбоко сърцето й в гроб.
     Нещо трябва все пак да остане за Бог.
     
     СЕНОКОС
     
     Край гората нямаше друг звук, освен
     от косата ми, шепнеща на земята.
     Какво й прошепна? Не усетих добре.
     Навярно за топлото слънце тоз ден
     или нещо навярно за тишината -
     затова го прошепна, без да говори.
     Не бе дар, мечтан от ленив миг, и злато,
     получено лесно от ръката на елф:
     всяка измислица твърде слаба се стори
     за любов, ред полагала в тия блата
     с пики салепови, та подплаши змията.
     Косата ми дълга прошепна тогава.
     Фактът е най-сладкият блян на труда.
     И остави сеното да се създава.
     
     Превод Теменуга Маринова
     
     В ИЗОСТАВЕНОТО ГРОБИЩЕ
     
     Тук живите стъпват с тревиста жал
     и сричат каменните слова;
     за живия гробището е чар,
     но не за мъртвия след това.
     Надписът пее с мраморен звук:
     „Който днес приживе приближи
     да чете камъка и си върви,
     утре той мъртъв ще легне тук.”
     Текстът, уверен докрай в смъртта,
     не става за мярка на вечността,
     през която мъртвите не са с нас.
     Кое смалява човешкия Аз?
     По-разумно е текстът да се поправи:
     „Човек мрази да тлее ден след ден
     и от днес смъртта се прекратява.”
     Аз съм склонен да бъда заблуден.
     
     Превод Димитър Калев
 
 
Назад [ 4 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма