| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Проза: |
| Дискусия: |
| Портрет: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Поезия | |
Поезия от Ана Боянова.
Poetry by Ana Boyanova. |
|
Ана Боянова e родена в София, завършва Музикална академия със специалности солово пеене и пиано. Авторка е на книгите: „Любов за двама и още някой” (1992, повест), „Мой Фараоне” (1994, стихове), „Музика за глухи” (1995, стихове и есета), „Непредсказани мисли” (1996, стихове), „Девет пиеси за маниак и оркестър” (1998, разкази), „Не вярва конят” (1999, стихове), „Ангелски сънища” (1999, повест), стихосбирките „Молитвеник” (2000), „Ти, който не си на небето” (2001), „Искам да съм” (2002); публицистика: „Лора – една въздишка” (2000, книга за пианистката Лора Димитрова), „Изповеди” (2001, книга за композитора Александър Текелиев), „Реквием за Петьо” (2002, за балетиста Петър Торнев-син), „Обречени стъпки” (2004, за балерината Пенка Енчева). Занимава се с преводи от полски и с журналистика. Под печат е новата й стихосбирка „С поздрав: Каин”. АНА БОЯНОВА С ПОЗДРАВ: КАИН *** На осмия ден Той сътвори изкушението. Не за нас го създаде - на себе си сложи капан... Цяла вечност бяга от него. Цяла вечност спасявам божеството у мен... *** Да бях камък - щях да мълча по принуда. Да бях дърво - щях да шумоля с листа по призвание. Да бях птица - щях да пея по необходимост. А аз съм човек и трябва да надвикам тишината си. *** Защо вече нямам отражение в езерото? Себе си ли загубих, или водата ми изневери? Защо вече нямам нишка в мъглата? Себе си ли скъсах, или Пътят ме изостави? ... Всеки грях е спасение, ако си върнеш Света. *** Щом още отглеждам семето, щом още сънувам забранения плод, щом още броя сребърниците - значи съм грешен. Щом казвам, че имам враг, щом лъжата си ляга до мен, щом са ми свидни трохите - значи съм грешен. Докато чакам поклон, докато вадя камшик, докато нищо не ми е достатъчно - все ще съм грешен. Отвъд хоризонта няма грях и закон, защото няма човеци. *** Мястото ни за среща е толкова малко, колкото две чапли да застанат по на един крак. Времето ни за среща е толкова кратко, колкото двете чапли да се погледнат. Смисълът на срещата ни е толкова голям, колкото съществуването на чаплите. *** Няма да ти пратя писмо по гълъб, защото още не зная небесната азбука. Няма да ти пратя писмо по гълъб, защото птиците вече не вярват в синевата. Няма да ти пратя писмо по гълъб, защото утре животът ще се свие от самота. |
|
|
Назад
[ 3 ]
Напред |
|
