Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Имена:

Къси разкази:


Прожектор:

Бележник:

Палитра:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Прожектор
Панонските легенди в един спектакъл.
Panonian legends in a performance. 
 
     ТИХОМИР ЙОРДАНОВ
     
     Тазгодишният Майски салон на изкуствата във Варна бе открит със спектакъл на Литературния театър с участието на актрисата Мария Гинкова. Това литературно явление беше необичайно, защото познатата ни от други подобни изяви актриса изпълни този път една композиция от късове из най-старата ни литература. Умело направеното и с явно задълбочено познаване на тези текстове съчетание от Житията на светите братя Кирил и Методий ни беше представено като прочувствен разказ за славянската писменост. Беше наистина вълнуващо, защото ние, които толкова рядко посягаме към най-старите паметници на родната словесност, малко познаваме тяхната литературно-художествена стойност. Свикнали сме да гледаме на тях като на учебникарско пособие или исторически документ, като на най-ранни известия за българската духовност. И ето, че тук, в този подбор и подредба, ние откриваме тяхната естетическа стойност и способност да раздвижват душите и умовете ни, да ни карат да изпитваме гордост и удивление от една блестяща литература, с която започва не само българската, но и цялата славянска култура.
     Задачата ми с тази бележка не е да изтъквам значимостта и достойнствата на първопроходната наша литература, която ни се явява със своите големи по време и ръст автори, нито пък да ги подлагам на литературни анализи. Това е вече отдавна направено, а за нас, читателите и слушателите, остава само дългът да бъдем добри и помнещи четци и защитници на българската и славянската реч, следвайки примера на нашите праотци.
     Младата актриса във варненския драматичен театър Мария Гинкова се е докоснала емоционално до тези сухи уж хроники. Тя е успяла да открие страстността на авторите им в разкриването на великото дело на двамата свети братя Константин-Кирил и Методий, тяхната неотклонност от светото дело, издигащо българското племе до равняване със световните духовни достояния. Изпълнението на актрисата е предпазено от неизбежната театралност и външен патос на рецитацията. И всъщност изразителността на изпълнението й е в тази изповедност, която извира от самите Жития. Тя успешно постига прочувствеността и искреността на древния разказвач. Намерен е верният тон, открити са емоционалните и смисловите паузи, които карат слушателя тръпно да очаква продължението, подкрепено и от подходящо избраната прозвучаваща навремени мелодия и от търсеното пестеливо осветление, все пак потребно за неотменната театралност на рецитала. Актрисата Мария Гинкова е намерила и точното си сценично поведение – тя е сдържана в жестовете и движението си на малката сцена, съсредоточена е главно в подчертаването на смисловите и емоционалните акценти в текста. Явно постигането на такава простота е предшествано от обмисленост и старание, което не ни се натрапва.
     Оценявайки артистичното изпълнение, ще си послужа с една само дума: чудесно! Чудесно, защото ние преоткриваме тези литературни четива с всичките им достойнства и значение за нас. Ще бъде жалко, ако спектакълът остане само с еднократния си показ в Майския салон на изкуствата. Мисля, че той може да бъде повтарян многократно пред учители и ученици в смисъла му на учебно средство, пред студенти, в читалищните зали, стига да получи подкрепата на задължените в това общински служби на културата и образованието. Гледането на такова живо представление може да достави повече удоволствие от досадните и неполезни екшъни по телевизията.
     Искам да завърша бележката си, като подчертая пак изпитаното удоволствие от артистичното изпълнение. Актрисата, както се подразбира, има усет и дарба за подобни самостоятелни изяви. Припомням си един друг неин рецитал по стихове на незабравимия ни поет Андрей Германов и пожелавам на читателите и на себе си да я чуем пак и в други поетични изяви.



      Panonian legends in a performance – reference by Tihomir Yordanov.
 
 
Назад [ 8 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма