Съдържание |
|
Поезия:
|
|
Есе:
|
Фрагменти:
|
Проза:
|
Имена:
|
Прожектор:
|
Бележник:
|
Феномени:
|
Сцена:
|
|
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии |
Феномени | Планетата Дънов.
“The Danov planet”. |
|
Учителят Петър Дънов като феномен на европейската християнска култура
ДИМИТЪР КАЛЕВ
Има много основания да наречем отминалата 2004-та г. година на Учителя Петър Дънов. Преди всичко, защото се навършиха 140 години от рождението му, 60 години от земната му кончина, 90 години от първата му публична проповед в София, 70 години от създаването на танца за физическо и психично хармонизиране паневритмия. Явно става дума за твърде дълги периоди както от историята, така и от културата на България. Често съвсем изненадващо откриваме, че историята е станала култура, т.е. нещо, което досега е изглеждало само исторично, започва настойчиво да се случва навсякъде в битието ни – тук и сега.
Когато историята става култура, първо умират предразсъдъците, т.е. онези културни и социални модели, в които настоящият живот не желае повече да се проявява. Такива са например представите на християнската църква за сектантството. Учението на П. Дънов несъмнено е самобитно българско християнство. Във всички негови идейни внушения, духовни методи и практики за себереализация е проектирана народопсихологичната склонност на българите да преживяват Христос в непосредствения живот на природата и в тъканта на собствените си мисли, чувства и постъпки. Затова някои наричат Дънов Учител на езотеричното християнство, т.е. на онова християнство, което се случва не в църковните ритуали, а само в най-съкровените движения на човешкото съзнание. В учението на П. Дънов българите обичат Христос в живота на природата и оттам черпят морални импулси за своя обществен живот. Днешното българско поколение не е склонно да противопоставя остарелия модел православна църква на дъновизмa. И двете са явления на българската християнска култура. Първото е предпочело да се институционизира и да влияе на социалния организъм отвън. Второто предпочита вътрешните пространства на индивидуалните човешки съзнания, които се проектират навън към духовно братство или комунален стопански живот. Явно самата българска народопсихология е раздвоена и тъкмо в осмислянето на християнската ни култура е зародишът на бъдещата ни целокупност.
Дейността на П. Дънов (1864-1944) започва във Варна със създаването на „Общество за повдигане религиозния дух на българский народ”. Това е периодът 1884 - 1899 г., когато високите народоосвободителни идеали се обезценяват или от политическата корупция, или от буржоазния прагматизъм. Затова първото поколение от съмишленици на П. Дънов произлиза пряко от възрожденската идея, но вместо да се разочарова от националния упадък, избира духовния стремеж и езотеричните християнски търсения. Съратници на Учителя Дънов стават д-р Георги Миркович, Анастасия д-р Железкова, Димитър Голов, Михалаки Георгиев и др.
Възрожденското поколение около Учителя П. Дънов си отива с края на Първата световна война. Заменя го следосвобожденско поколение от български интелигенти, родени около началото на XX век. Това са предимно млади хора с педагогическо образование, но има и много прависти, медици, дори военни. Самобитното българско християнско учение напуска салоните на неделните проповеди и постепенно става светоглед, етична норма и морал за много българи. Нарича се Бяло братство – по аналогия на братството от ангели, архангели и други свръхсетивни същества, които според християнската традиция са по-големите братя на човечеството. През първото следвоенно десетилетие в различни градове и села на страната се създават няколко стопански комуни, съвременни проекции на древните християнски общини. Много преди социалните експерименти на социалисти и комунисти български селяни и интелигенти създават първите модели на братска стопанска организация, непосредствено внушена от идеите на Учителя Дънов.
В периода 1922 - 1927 г. дейността на неговите последователи изцяло се съсредоточава в малкото селище „Изгрев”, недалеч от София. В продължение на почти 40 години за първи път в българската история хиляди хора и техните семейства съжителстват на всички нива на обществени отношения. Така П. Дънов създава един съвършен модел на троен социален организъм – духовен, правен и стопански. Неизменен център и на трите негови сфери е Христос, проявен в духовното като нова култура на съзнанието, в правовото – като християнска етика на братска взаимопомощ, в стопанското – като свещено и справедливо преживяване на природните богатства и дарове. Своеобразна кулминация в културните импулси на Изгрев е създаването на мащабния танц паневритмия. Съчетавайки мелодия, лиричен текст и пластични движения, паневритмията е предназначена да хармонизира психичните функции на съвременния човек около едно естествено и природно преживяване на християнските морални импулси. Както в нашето настояще историчното става култура, така в танца на паневритмията природното става морал.
Поколението от Изгрев си отива незабелязано, когато в тоталитарната идеология на комунистическия режим в България започва т.нар. априлска линия. Третото поколение, което идва да го замени в голямата си част е представено от деца на последователи на Учителя П. Дънов. Повечето дори не са го виждали, но за тях вегетарианството, всекидневните музикални упражнения, планинските екскурзии, безкористното братство и сестринство органично присъстват в културата на бита. Децата от Изгрев вече са пръснати по всички селища на България, обитават всички социални прослойки и неусетно внасят в тях своя светоглед, етика и морал.
Историята става култура само когато е дълбоко съответна на народопсихологията. В съзнанието на всеки човек живее един морален герой, морален архетип, който съзнателно или несъзнателно формира неговото поведение. В историческите рамки на християнската култура повече от две хилядолетия този морален герой е Христос. И когато съвременният човек съзнателно посяга към моралния архетип в себе си, той неизбежно се запитва с какви най-прости житейски подходи да го овладее или укрепи. Явно българинът, които открива учението на П. Дънов, всъщност избира най-адекватния, най-българския метод за осветяване на Христос в себе си.
От наднационална гледна точка учението на П. Дънов може да бъде видяно като феномен на европейската християнска култура, пречупена през специфичната българска народопсихология. Не би било пресилено да се твърди, че с Учителя Дънов и създаденото от него общество Бяло братство българите преживяват през първата половина на миналия век същите процеси на обновление и оживяване на християнските ценности, които западноевропейските народи са преживели три-четири века по-рано като Реформация. България остава встрани от нея и осъществява своя Ренесанс само като национално самоосъзнаване и борба за църковна независимост. Затова пък закъснялата „българска Реформация” от XX в. протича много по-зряло, по-нежно и преди всичко – по-езотерично, без да засяга пряко нито Православната църква, нито политическата система. Тъкмо това я прави обаятелна и за други национални култури, които все повече проявяват интерес към нея.
През последните пет-шест години учението на П. Дънов настойчиво се сравнява с науката антропософия, създадена от немския философ Рудолф Щайнер в началото на XX век. Общото в двете учения е езотеричното християнство и това е основа за сравнителни научни изследвания на няколко швейцарски, холандски и английски социолози. В техните трудове българският духовен Учител се разглежда като едно от най-значителните европейски културни явления на миналото столетия, а българите се назовават „народа на Дънов”. Днес с актуалната политическа тенденция към обединена Европа, учението на П. Дънов и ясните му съответствия с антропософията се оказват един от възможните начини за сближаване и взаимно проникване на западната и източната култура. Повлияни от всичко това, някои дори са склонни да мислят, че хилядолетната схизма между католическото и православното християнство вече няма история...
“The Danov planet” – Dimitar Kalev tells the story of the phenomenon of the European Christian culture Peter Danov. |
|
Назад
[ 9 ]
Напред
|
|