Павел Цветков е роден през 1971 г. във Варна. Завършил е СУ “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. Работи в родния си град. Стихотворенията, които публикуваме, са от първата му книга, която той е подготвил за издаване.
ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ
РАЗВОД
В полунощ
сърцето й
спря да тупти.
Спряха
да виждат очите й,
да чуват ушите й,
да се повдигат
гърдите
под тънката нощница.
В полунощ,
без повече шум и кавги,
смъртта ги разведе.
От утре
щяха да спят
поотделно.
СТЕНАТА
На гробището бялата стена
ни разделя.
Вечер ти заспиваш до мъжа си,
аз лежа зад нея.
Ниска е стената, ала няма
как да я прескоча.
твоята измяна ми тежи
повече от мраморната плоча.
Христо Германов е роден на 5 април 1941 г. в село Батово, Добричко. Завършва Трета смесена политехническа гимназия през 1059 г. Живее и твори във Варна. Издал е поетичните книги “Озарение” (съвместно с Марко Илиев) 1975, “Пръст и камък” 1996, Отвъд предела” 1999 ,,Обитаем следобед” – избрани стихотворения 2001, “ Пътят на думите” 2005
ХРИСТО ГЕРМАНОВ
НЕГА
В началото на циганското лято,
когато времето назад тече
и нощите излъчват нещо свято,
примами ме навън едно щурче...
Не чувах нищо друго под небето,
за всичко бях напълно оглушал...
не виждах пожълтелите дървета
и внука ми, до мене тихо спрял...
А свиреше щурчето в изнемога,
трептешe в дрямка сухата трева...
В гласа му имаше: копнеж, тревога,
любовна тръпка, слънце, синева...
Потъвах в нега – радостен и трогнат...
Усещах живи всички сетива.
СЪДБОВЕН ЗНАК
Къде e птицата? Къде лети?
Очите ми пребродиха небето.
Денят е пак необяснимо тих
и само слънцето студено свети.
Белее сняг по стръмните била,
задъхвам се по стръмните пътеки.
Къде да търся сините крила?
Заключил се е в клетката си всеки!
Назад ще се обърна... Утре пак
високо, ясно слънце ще изгрее...
Дано разпръсне падналия мрак!
Усещам как дълбоко в мен едрее
едно препърхване – съдбовен знак,
че птицата в душата ми се рее.
|