Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Фрагменти:

Проза:

Имена:

Прожектор:

Бележник:

Феномени:

Сцена:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Сцена
Примирява ли се най-сетне сцената с текста?
Does the stage reconcile with the text at last? 
 

     Спомен от Варненския театрален фестивал 2005
     
     ПАНКО АНЧЕВ
     
     Тазгодишният Варненски театрален фестивал премина под девиза: “Сцената в часа на примирието с текста”. Този девиз би трябвало да вдъхне малко спокойствие и уравновесеност в живота на българския театър, а също и да ни увери, че иде краят на един абсурд – вражда между театъра и текста. От време на време театралите заживяват с манията, че могат да надделяват над литературата и да създават своето изкуство, преодолявайки и пренебрегвайки текста на писателя, за да докажат своята първенствуваща роля. Но това е все едно музиката да заяви, че враждува, а после се примирява с нотите. Или живописта - с боите и цветовете. Нелепо е, нали? Всъщност, става дума за най-обикновен комплекс за малоценност. Нищо повече. Организаторите на фестивала най-сетне признават този комплекс, но ни уверяват, че е преживян.
     Как обаче сцената се примирява с текста, след като дълго време е била скарана с него, мачкала го е и му е нанасяла тежки удари и оставяла дълбоки рани по снагата му? Как сцената се сдобрява с него и по какъв начин му се доверява? Като го признае и декларира уважение или като го прочете и интерпретира творчески? Или като го разфасова и изопачи? Различни са, разбира се, възможностите. Но аз мисля, че първата работа на театъра е да прочете текста. Да го прочете внимателно, дума по дума и от него да извлече идеите и внушенията си, а не обратното: да търси текст, който да му угодничи и да го обслужва покорно. Театърът е длъжен да познава текста на писателя, да се съобразява с общата идейно-естетическа основа на писателското творческо дело, а не да го използва даром и спекулативно, за да внушава чрез него собствените си виждания.
     Казвам това, изхождайки преди всичко от спектакъла на Александър Морфов “Хъшове”. Постановката е по повестта “Немили-недраги”, а не по драмата в пет действия и една жива картина “Хъшове”. Поне така е записано на афиша и програмата. Но това не е толкова важно. Повестта и драмата не се различават като идея и отношение към национал-революционерите ни и към българската емиграция в Румъния, наричани хъшове. Различават се сюжетно – нищо повече. Хъшовете ( у Вазов, а и според историята) са главните организатори и осъществители на Априлското въстание и на предхождащите го чети. Хъш е бил и Христо Ботев! Патосът на Вазов, основната му идея, както се казва, е възхвалата на тези многострадални българи, оставили спокойния живот, за да подготвят българския народ за освобождението на отечеството. Те са се сражавали срещу поробителите, проливали са кръв, лежали са в турските зандани, понасяли са унижения и страдания, но не са преставали да обичат родината. Търговците и лихварите са ги наричали разбойници, крадци, пройдохи, пияници.
     Морфов обаче не чете така Вазовите герои. Героите на Морфов също обичат България и час по час се провикват “Да живей България!”, но вече са осъзнали, че нищо не могат да направят за нея и предпочитат да живеят със спомените и виното. Избухливи, постоянно крещящи (впрочем днес в българския театър много се вика и крещи), мръсни, рошави, скандалджии, та дори и крадци, те по-скоро доказват безперспективността на своята съдба и на освободителната кауза. Героите на Морфов в никаква степен не са Вазовите герои. Постмодернисткият прочит на Александър Морфов може и да отговаря на нечии представи за хъшовете ни, но този прочит не отговаря на самия Иван Вазов. Вазов не е описвал такива хъшове. Спектакълът на Морфов воюва с Вазовия текст и го изопачава напълно. Неговата идейна формула по нищо не се различава от промисленото откровение на един писател-доносник, заявено преди години, че Христо Ботев е терорист и неговият подвиг е напразен. Тогава това откровение предизвика бурни реакции от всички страни, а днес “Хъшове” се обявява за “спектакъл на десетилетието”. Тогава само Ботев бе терорист, а сега всички останали. Не е ли твърде стръмен и останал без изход пътят, който сме извървели от “Ботев е терорист” до “Осанна за “Хъшове” на Морфов”?
     Би било глупаво обаче да се пропускат театралните достойнства на този спектакъл. Той е мащабен, зрелищен, увлекателен. Ал.Морфов е талантлив режисьор, с богато въображение, владеещ езика на театъра. Но какво от това, бих казал аз, когато спектакълът е неверен и изопачен прочит на оригинала и внушава комплекс за малоценност, обезличава миналото и го превръща в една жалка кръчмарска авантюра. Допустимо ли е възгласът “Да живей България!” да звучи пиянски и подигравателно?
     Театърът може и да се помири някой ден с текста, но ако е заради такъв резултат, мирът ще е лъжовен.

     


      Does the stage reconcile with the text at last? – asks literary critic Panko Anchev.
 
 
Назад [ 10 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма