Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Фрагменти:

Проза:

Имена:

Прожектор:

Бележник:

Феномени:

Сцена:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Имена
Учителко, учителите те поздравяват!
Congartulations, dear teacher! 
 

     За изкуството на клавирната педагожка Катя Цветкова - неюбилейно
     
     ПЕТЪР МАВРОВ
     
     В залата на Художествена галерия ”тече” концерт на клавирна група при НУИ „Добри Христов”, а нищо в афиша не подсказва, че се случва събитие, което трябва да се запомни...
     Заслушан в музиката, която излиза под пръстите на младите пианисти, опитвам да намеря отговор на въпроса: за откривателството на таланти. За отговорността на педагога, достъпността, репертоара, публиката и какво ли не още...
     Внезапно усещам, че присъствам на забележителен концерт... Защото улавям нещо важно в познатия ми „почерк” на педагожката Катя Цветкова - да ни среща с овладяно художествено изпълнителство, носещо дълбочина и стойност и всеки път, когато учениците й са на сцената, да разбирам, че свирят точно те - нейните ученици.
     Как ли става това? Вероятно с много воля и устойчевост, защото детайлите от работата й остават скрити в едно всекидневно творческо горене, което увлича, но не налага готови решения, не експонира педагогическите постижения. Вероятно така на първо място в нея се извежда индивидуалността на бъдещия пианист-изпълнител...

     
     - Г-жо Цветкова, можете ли да откриете в ученика, който започва обучението си по пиано при Вас, бъдещия пианист?
     - Не мога да се похваля със способността веднага да откривам дарованието у децата.Те растат и непрекъснато се променят. Когато бях млада учителка, заключенията ми бяха по-категорични. Сега, опитът ме научи да се въздържам от прибързани заключения. Разбира се, мога да кажа кое дете е музикално, кое е възприемчиво, интелигентно, сръчно и т.н., но да установиш тези качества е едно, а съвсем друго е да предвидиш как те ще се развиват след време. Забелязала съм, че деца, които се интересуват от музиката, които обичат да слушат музика и да й се наслаждават, се развиват по-бързо. Отношението, интересът към звуковата среда са показателни за наличието на музикална дарба. Някои деца са способни, но нямат воля да работят и това забавя развитието им. Налага се да изчаквам, да ги предразполагам, за да не загубят интерес. Родителите могат много да помагат, но понякога могат и да навредят - добре е и те да бъдат инструктирани (ако, разбира се, са готови за това). Така че да съхраниш и да развиеш едно дарование е сложен, дълъг, деликатен и комплексен процес.
     Забелязала съм, че деца, които умеят да чуват това, което свирят и започват да му се наслаждават, напредват по-бързо и имат повече шансове за успех. Ако не могат да слушат, трябва да ги науча да го правят и тогава им “просветва” и нещата тръгват по-бързо в желаната посока.
     Друга важна предпоставка е умението да задържат и да покажат това, което са постигнали. Това е въпрос и на съсредоточаване, и на преодоляване на страха от сцената, на самочувствие, на чиста съвест. А за да е чиста съвестта, трябва нещата да са сигурни поне на 120 %. А за да се постигне тази сигурност, трябва да съм много взискателна. И аз съм. Не съм по деликатностите - казвам нещата доста направо, но все пак се съобразявам с природата на детето. С най-малките съм по-търпелива. С по-големичките съм строга и дори безпощадна. С най-големите съм приятел и си оставам приятел и след завършването им. В повечето случай учениците са ми прощавали за строгостта.
     - А кои са тези изградени музиканти, започнали обучението си при Вас? Защото, струва ми се, Вашата школа е училище в училището, тъй като в НУИ „Д. Христов” работят много от тях.
     - Много съм горда, че в Националното училище по изкуствата във Варна в момента работят 14 мои ученици - като преподаватели и корепетитори. Радвам се на педагогическите постижения на Миряна Савова, Ирен Димитрова, Галина Димитрова, Анна Върбанова, Мадлена Иванова, Едуард Кузев, Йордан Бъчваров, а от тази година и на най-новите колежки Данаила Делева и Татяна Капричева. Следя с интерес корепетиторското майсторство на неуморния Иво Бонев, на Роланд Кожухаров. Повечето корепетитори в балета са също мои ученици: Ценка Атанасова, Мариана Панайотова, Елисавета Кузева.
     Във Варна работят и се изявяват и Анна Пашанова - в хор ”Морски звуци”, Мими Хинева и Теодора Сотирова - също в сферата на хоровото изкуство.
     Димитър Цанев - професор в Музикалната академия и Нов български университет – София, има активна концертна дейност.
     Веселин Станев концертира в цял свят: Япония, Германия, Франция, България, Швейцария, Русия, Англия, Швеция, Норвегия и др. Има огромен репероар, издал е до сега пет компактдиска.
     Много мои ученици работят и концертират активно в чужбина: Таня Радева и Илиян Марков - в Париж, Златинка Вълкова - в Мексико, Ирина Пенчева - в Бразилия. Не искам да пропусна и Кирил Захариев и Ивелина Димитрова, които работят в САЩ, Ясен Райков - изявяващ се успешно като хоров диригент в Холандия, а Павлина Огнянова - като органистка, Светлана Нейчева - музиколог с активна лекторска и издателска дейност в Холандия, Швейцария, Полша, Русия, Венициела Найденова - музиколог, работеща в Швейцария. В Швейцария - Берн, завършва обучението си Веселина Колева, а Марина Савова неотдавна завърши специализацията си в Лондон.
     Гордея се също с пианистите педагози - Пенка Селвелиева - в Русе, Албена Гендова в Пловдив, Снежана Захариева във Варна, Симона Мошева в Испания. Нека ме извинят тези, които неволно съм пропуснала. Обичам всичките си ученици и се радвам на техните успехи.
     - Мислите ли, че приемствеността и традицията са част от нашия динамичен живот или те останаха някъде в миналото?
     - Моята учителка по музика, с която не съм прекъсвала връзката си до края на живота й, е Мила Михайлова. Тя ме е научила да свиря и да преподавам. Не веднъж съм казвала, че нейният пример, нейните съвети и напътствия са останали водещи в моята практика на музикант и педагог. Винаги сериозна, задълбочена и непримирима, тя ме е учила да отстоявам изискванията си към учениците докрай, като извличам максималното от всеки, да ги възпитавам на добър музикален вкус и професионализъм.
     В консерваторията имах шанса да уча при изтъкнатата и строга проф. Панка Пелишек. Педагог с огромен авторитет и неуспорими музикантски качества, тя разви у мен артистичност, прецизност, упоритост и устойчивост.
     По време на специализацията си в Москва учих при проф. Лина Булатова в института “Гнесиных”. Там се допълниха и дооформиха моите знания и умения на изпълнител и педагог. Имах възможност да посещавам и уроци на Башкиров, Милтщейн, Наумов, Горностаева, Воскресенски и други знаменити представители на руската клавирна школа. Много дълбока следа у мен са оставили и срещите с големия музикант и пианист Григори Коган - тук в България, а по-късно и в Москва.
     Като говорим за приемственост, искам да спомена, че съм учила също и децата на някои мои ученици: дъщерята на И. Димитрова - Мирела, дъщерята на М. Савова - Марина, дъщерята на Е. Кузев - Елисавета, синът на Йордан Бъчваров - Павлин. Известно време при мене учи синът на А. Пашанова-Евтим. В момента в класа ми учи дъщерята на Иво Бонев - първокласничката Ния.
     - Знам, че няма рецепта за добър учител, но все пак, кажете ми какво не трябва да допуска в работата си един добър педагог?
     - Мисля, че едно от нещата, които не трябва да прави клавирният педагог, а и всеки педагог въобще, е да дава категорична оценка за ученика в даден момент от неговото развитие. Дългогодишната ми практика и наблюдения са ме убедили, че по незнайни пътища нещата могат коренно да се изменят. Някои плахи и не дотам ярко надарени деца са показвали след години, когато вече са били по-мотивирани и много по-съзнателни, отлични постижения като педагози или изпълнители (може да е и в други области на музиката). И обратно, много обещаващи дарования са заглъхвали, или пропадали, поради слаба воля или недостатъчна любов и интерес към музиката.
     Другото нещо, което не трябва да се забравя, е да не се обезличава ученикът, т. е. да се запази неговата индивидуалност, като само се образова, направлява и култивира. Това е доста трудна и деликатна задача! Нужна е голяма наблюдателност, търпение и добронамереност. Самоизтъкването често води до обратни резултати.
     Един педагог не трябва да забравя собствения си път на развитие - грешките си и сполуките си. Това би му помогнало да “види” много повече неща у учениците си и да реши по-добре много от проблемите.
     - Какво не знаят, а трябва да видят, да чуят или да прочетат онези, които искат да станат пианисти?
     - Съвременните деца нямат достатъчно въображение. За голямо съжаление те не четат приказки, книги, не мислят самостоятелно. Това ги прави по-малко възвишени, по-малко чувствителни, твърде прагматични. Рядко срещаме деца, които обичат да слушат симфонична, хорова, камерна музика. Пианистите трябва да умеят да чуват оркестъра в много от клавирните проезведения - звученето на различни инструменти. Трябва да могат да си представят човешкия глас. Тогава биха могли да търсят повече багри в звука на пианото или по-напевно легато. Биха могли да “дишат” когато свирят, да фразират, да построяват убедително и ясно формата на дадено произведение. Познанието за даден стил, за дадена епоха са задължителни. Това, което се казва в клас, трябва да ги насочва към търсене на повече знания. Не е достатъчно да се свири с часове (макар, че това е задължително). Необходима е обща култура.
     - Какво бихте споделила за срещите Ви с изкуството на великите пианисти и клавирни педагози ?
     - Слушала съм Рихтер на живо и в България, и в Москва. Спомените ми са много ярки и вълнуващи. На един от концертите си в голямата зала на консерваторията Рихтер свири и поредица от Прелюдии и Фуги на Шостакович. Присъсваше и самият Шостакович. Това беше през 1974 г. Не се наемам да опиша с думи вълнението, което изпитах, слушайки това знаменателно изпълнение. Акустиката на Большой зал е толкова добра, че можеш да чуеш и най-деликатните оттенъци на звука. Залата беше притихнала, като омагьосана. Чувствах се като в древен храм, чувах старинни руски напеви... Това е може би най-възвишеното изпълнение на музиката на Шостакович, което някога съм слушала. След изпълнението Дмитрий Шостакович стана и много бавно (той вече вървеше много трудно) се доближи до сцената. Рихтер се наведе много дълбоко и му се поклони от сцената. Двамата останаха дълго време със стиснати ръце. Публиката в залата стоеше изправена на крака. Мисля, че много хора плачеха. Плачех и аз... Скоро след този концерт Шостакович почина.
     
     През тази година много трудно можеше да се попадне на концерт на Рихтер. Афиши за неговите концерти почти не излизаха. Хората се научаваха за концертите му от уста на уста. Често в последния момент той сменяше залата и се налагаше да тичаме от зала в зала, за да успеем да влезем на концерта. Не знам защо го правеше, но така беше.
     Веднаж се пръсна новината, че Святослав Рихтер и Олег Каган ще свирят в два концерта сонати от Моцарт за цигулка и пиано. Имах щастието да слушам тези концерти. Бяха в малката зала на консерваторията. Също запомнящо се изпълнение. След всяка соната Рихтер и Каган първо се покланяха един на друг, след което се обръщаха към публиката и се покланяха на нея, благодарейки за бурните овации. За съжаление вече и двамата не са между живите.
     В Москва слушах концерти и на други именити пианисти. Интересно и интригуващо беше да се чуе виртуозното изпълнение на Шура Черкаски, рециталите на Джон Огдън, Лазар Берман, Дмитрий Башкиров, Анатоли Ведерников. Все имена, които респектират.
     Щастлива съм, че съм имала възможност да се доближа до голямото изкуство на велики изпълнители и педагози. Това е едно богатство, което човек запазва в спомените си за цял живот.

     


      Congartulations, dear teacher – an interview with the piano teacher Katya Tsvetkova.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма