Теменуга Маринова e родена през 1964 г. в София, живее във Варна. Завършва българска филология във Великотърновския университет. Публикува две поетични книги „Сладък живот” (1996) и „Пристанът на кравите” (2005). Преводач e от английски на Едгар По и Робърт Фрост, издала е „Стихотворения и поеми на Едгар Алън По” (2001). Включена е в антологията на издателство Еквус Арт „Български поетеси, избрано” (1996).

    ТЕМЕНУГА МАРИНОВА 

    * * *

    Сред сивия пясък 
    и здравите пръсти на бурена, 
    от слабия полъх 
    до нетрайната цветна корона 
    те изгряват подобни 
    на малки луни и се будят 
    в очите на тигъра – 
    трептящи от нежност икони. 
    И всички, които 
    досега са били без значение, 
    едва забелязвани, 
    трошици от божия смисъл, 
    излитат през въздуха 
    към тяхното синьо явление, 
    без да знаят дори 
    то какво е и как се нарича. 
    Смъртта на сърната, 
    разпиляна в треви остролисти, 
    на тръпки искри 
    и с болката тъй се надлъгва. 
    Цветчета се сипят – 
    икони в очите на хищник. 
    Най-красивият дар 
    на Господ, когато си тръгва. 


    * * * 

    За лозето си трябва да се грижа, 
    а толкова съм уморена. 
    Представям си огромните невени 
    под широката тераса, 
    смокините и летния следобед. 
    Сред мъхестите праскови жужи пчела 
    и тръгва, миг преди да я прогоня. 
    Спокойно е сърцето ми 
    и отвисоко гледа към морето. 
    То е толкова далеч, че мога 
    да видя всичките му брегове, 
    които в детството наричах хоризонт.

    Райна Пенева е родена в с. Петревене, Ловешко. Авторка на книги предимно за деца. Издала е сборниците “Черешов грозд” – стихотворения (за деца), 1973 г.; “Еленова пътека” – стихотворения (за деца), 1981 г.; “Шарено букварче” – стихотворения (за деца), 1994 г.;”Тарлrк и Тапичка” – горски (приказки) истории, следват сборниците “Морско календарче” (1999), “Фантазия с куче (2002), получила Годишната награда на СБП и “Красиви хора” (2004)

    РАЙНА ПЕНЕВА 

    ДОРА ГАБЕ 

    В моята Добруджа някога 
    почваха летните дни 
    с лумнали в нивите макове, 
    хорски шум, птичи свирни. 

    Всичко за чудо и приказ бе 
    до хоризонта навън, 
    сякаш живеех сред приказка 
    или в красив детски сън. 

    Бъбрех си с косета-босета, 
    тичах по селския път 
    и се рояха въпросите – 
    с тайни бе пълен светът. 

    Често дъхът ми пресекваше, 
    зърнех ли нов силует 
    и сърчицето заекваше – 
    “страшното” беше навред. 

    Втурвах се в къщи, помамена 
    от светлинката на свещ, 
    дирех в прегръдката мамина 
    мила закрила с копнеж. 

    Мама!...Най-бистър от всичките 
    извори на обичта. 
    Дай Боже, като тревичките 
    да е безсмъртница тя! 

    В ПАМЕТ НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ 

    Над Копривщица повява 
    лек вечерник с вишнев дъх. 
    В свода чист се откроява 
    близкият планински връх. 

    И преди да падне мракът, 
    на покоя властелин, 
    ей я, стара майка чака, 
    да посрещне свиден син. 

    Как ли да й обясним, 
    че сред военния пожар 
    паднал е синът й Димчо 
    в боя при Демир Хисар? 

    Няма да повярва, няма 
    и в съня си на вестта. 
    Майките умеят само 
    да загърбват тъй смъртта.