Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:


Прожектор:

Бележник:

Бивалици:

Послеписи:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Проза
Малката розова звезда.
A Drop of Rose Water. 
 

    МАРИЯ ДОЛАПЧИЕВА

    “Първото нещо, което направих щом се завърнах от плаване, е да взема от куфара детското панталонче от копринено кадифе заедно с блузка с елече и да изтичам в детската градинка “Пушкин”. Дъщеричката ми хитро ме видя през оградата и е много щастлива, че съм слязъл от кораба и първа я вземам – има такова съревнование между децата кой ще си тръгне пръв. Свалихме престилката на квадратчета с избродиран знак-знаменце и я облякох в новите дрешки. Тя се затича да се похвали на другарчетата си, но може би от радост, сама се спъна и падна на пътечката. За моя изненада платът на коляното се отпори, зейна голяма дупка, но се размина без охлузване. Изтичах преди да се е разплакала, вдигнах я високо, целунах удареното място и обещах, че ще й купя нов, още по-хубав гащеризон. А сега да отидем да вземем братчето от групата на малките. Като минем през детския парк в Морската градина, двамата ще се люлеят до насита. После се прибираме у дома, мама ще зашие панталончето и ще ни направи снимки на терасата.

    Боян Янев, Илюзия, 2004, Варна

    Всеки моряк има над леглото си много снимки от семейството – нещо като таен параклис, който в най-ужасните бури помага да не спираш да се бориш за оцеляването си и за опазването на кораба. Децата растат бързо, а ние отсъстваме дълго, затова снимките над главата ми през всяко плаване са различни – нови. Като сега, пред Нова година, винаги бурният Бискайски залив – какъв ти залив, навлизаме в Атлантическия океан, се нахвърля върху неголемия никораб с цялата си непонятна злоба.
    Колкото и да се стараехме да вървим срещу вълните, пристигнахме в Кардиф доста закъснели. Носим както обикновено български билки, дървени играчки, мед, минерална вода. Англичаните са големи почитатели на тези неща – тяхната мярка за качество е непоклатима. Виждал съм малчуган, който върви с грейнало личице, уловен за ръката на майка си, а с другата ръка дърпа българска играчка – птиче, което има на крилете си малки чинели, крилете се задвижват от колелцата на играчката, а малките чинели нежно звънят. Детето час по час се извръща да погледне играчката и върви много гордо, че я притежава. То не знае, че освен чудесните си качества, играчката е и много евтина. Виждал съм възрастни жени, които се отказват да купят минерална вода, ако тя не е българска!
    Пристигаме закъснели и уморени в навечерието на Нова година. На крановете са останали дежурни, които разтоварват нашите билки. Макар и затворени в кашони, от тях се разнася вълнуващо благоухание. В Англия полята са винаги зелено под топлата ласка на Гълфстрийма, а нашите билки им подаряват и свежия си аромат. Преди да се наканя да сляза, за да заваря последните отворени магазини и да купя обещания детския гащеризон, на кораба пристига моят приятел Дани. Той е докер, но днес има почивен ден, затова идва заедно със своята 6-годишна дъщеричка. Елзи е връстница на моята Искра. Каня ги в кабината си, черпя ги с българско кисело мляко. Обожават го. После Елзи се покатерва на леглото ми и сериозно разглежда моите снимки.
    - Това е смях! – сочи тя моя малък син.
    Наистина лицето му винаги е така великодушно усмихнато, че от детските ясли още го наричат Смешко. Ето и Елзи се усмихва. После докосва снимката на Искра и казва:
    - Това е звезда!
    Детето ми танцува в балетната школа към операта и затова съм я снимал в розова рокля, розови балетни пантофки и коронка на главата. Тя е застанала на пръсти с вдигната нагоре ръка – наистина е една малка розова звезда. И аз се усмихвам, защото си спомням как горещо ме молеше: “Тати, отпиши ме от детската градина, ще ходя само на балет и пиано!” А съседката ме среща на стълбището попита: “Всяка вечер преди жена ти да се прибере заедно с дъщеря ви, кой свири толкова хубаво на пиано у вас?” Това е бил 5-годишният ми син! Сега се сещам да отворя папката с неговите рисунки и да ги покажа на Елзи. Тя ги разглежда много внимателно и моли да й подаря рисунката, която ми се струва най-надраскана.
    - Това е голямо индианско ловене на риба! – обяснява ми Елзи.
    Разбира се, че й подарявам рисунката и добавям една книжка от списание “Веселые картинки”. Момиченцето ги разглежда и казва:
    - Това са много весели картинки!
    Слага рисунката на сина ми в книжката и ги отнася с грейнало личице.
    Слушам разказите на моя съпруг след неговото завръщане и си мисля как децата от цял свят се разбират чудесно независимо от езиците, границите и културите.


      A Drop of Rose Water – short story by Maria Dolapchieva.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма