Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Преводи:

Проза:


Прожектор:

Бележник:

Бивалици:

Послеписи:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Есе
Творческа дейност и алкохол.
Creative Activity and Alcohol. 
 

    ТОМАС МАН

    За мен е напълно непривично да пия алкохол преди или по време на работа. Въпреки че това се е случвало няколко пъти. Отдавна работя само предобед, но преди години писах веднъж една новела вечерно време, и то при съдействието на грог с коняк, което й личи. Освен това, когато веднъж на всяка цена трябваше да довърша още следобеда една срочна поръчка (ужасни са тези срочни работи), привлякох половин бутилка шампанско, която наистина ме задържа на писалището до завършване на новелата. Но в този случай ставаше въпрос по-скоро за успокоение, отколкото за стимулация. Виното приспа моята нетърпеливост и отегчение, усмири ме и предотврати отказването ми. Това е всичко.
    Въобще нямам никакво отношение към „вдъхновението” от алкохола - не вярвам в него. Това, че много големи поети са пиели, не е аргумент за мен. Защото, както почти всичко оцеляло велико, което е оцеляло въпреки всичко и се е проявило въпреки мъката и грижите, бедността, самотата, телесната немощ, пороците, страстта и хилядите спънки, смятам, че и онези поети са достигнали своите постижения не заради алкохола, а въпреки него. Разбира се, понякога моралът не е бил достатъчен. Сигурно събужда ужас онзи сатана, съумял да разруши един такъв благороден дух като Хартлебен. Малко разбирам от физическото опиянение и смятам, че с това не се намирам в най-лошата компания. Можем ли да си представим Вагнер1 сред винени изпарения, когато е правил Тристан, най-опияняващото и покрусяващо произведение? Можем ли да си представим Ибсен2 леко пийнал, обмисляйки Солнес?
    Аз самият пия всеки ден на вечеря по една чаша светла бира и реагирам толкова силно на това количество, че то редовно променя напълно душевното ми състояние и ми дава усещането за спокойствие, умора и задоволство в креслото, едно настроение като „Свърши се!” и „О, колко добре ми е вечер!” - състояние, което най-дълбоко желаеш, което понякога може да породи дори някое полезно хрумване, ала това състояние е пълна противоположност на работата, на борбата, на овладяването.
    Не вярвам, че алкохолът създава настроение, не вярвам в настроението, което той прави, изобщо не вярвам много в настроението. Това, което се нарича така, ми се струва нещо доста дилетантско, нямащо нищо общо с истинското творчество. Едно състояние с елиминирани задръжки, притъпена самокритика, в което добрата творческа позиция е поставена под въпрос, едно безразсъдно и хаотично състояние на привидни абсолютни способности и измамна лекота би било за мен изключително подозрително. Който му се доверява, който се чувства добре в него, не е творец според разбиранията ми. Настроение не означава пиянство.
    Настроение това е да си отспал, това е свежест, всекидневна работа, разходки, чист въздух, малко хора, хубави книги, мир, мир...

    Есето е написано през есента на 1906 г. като отговор на допитване, направено от К. Ф. ван Флетен към 150 писателип мъже, между които Томас Ман, Херман Хесен, Артур Шнитцлер, Стефан Цвайг и др. Публикувано е в Das litetarische Echo, Берлин, 25 октомври 19006 г. 
    1. Става дума за операта “Тристан и Изолда” (1859) 
    2. Става дума за пиесата “Солнес строителят” (1892)

Превод Станислава Друмева



      Creative Activity and Alcohol – philosophical essay by Thomas Mann.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма