| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Фрагменти: |
| Имена: |
| Памет: |
| Разказ: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Памет | |
Панихида за поета Яворов.
Requiem for the poet Peyo Yavorov. |
|
ПАНКО АНЧЕВ
 В България никога не е било достатъчно да си само поет. В България никога не е било удобно и спокойно да си поет. Дори е опасно и цената да си такъв е прекалено висока, непосилна дори. Затова и нашите поети са все мъченици, неудачници, страдалци и никому непотребни люде, подложени на присмехи обидни, на хули и подигравки. И осъждани на смърт или убивани като кучета по квартири и площади.
Това е поетът в България. Поетът, който другаде е пророк, съвест, упование, много повече от поет.
Защо е тъй в нашето нерадо отечество?
Прекалено много ежедневие има в нашето национално и общодържавно битие. Поставени пред избора “оцеляване в полусвободата” или “съществуване в робството”, между “преклонената главица остра сабя не сече я” и “тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, ние просто нямаме време да се радваме на красотата, да мислим широко и отвлечено, да търсим големите истини. Ние не подготвяме нашия избор, а избираме начаса, мигновено, веднага. Тайните на битието са тайните на физическото ни оцеляване в сблъсъка на различни чужди интереси. Как да мисля за вечността, когато не знам какво ме очаква утре! Затова и тези, които говорят красиво, които казват, че няма от какво да се срамуваме; че трябва все пак поне веднъж да се заслушаме в гласа на сирените, защото е красив и омаен; че “свръхземните въпроси, които никой век не разреши”, са зададени и на нас и ние също трябва да търсим техния отговор, ни изглеждат луди, шантави и най-вече опасни. Като П. К. Яворов!
И преди Яворов поетите са търсили вечните истини и са разрешавали неразрешимите дилеми на човешкото съществуване. Но пръв Яворов опъна до скъсване нишките на битието и изрече онова, което се виждаше и с просто око: българинът е сам, измъчен, изтерзан до крайност, нещастен. И не защото Бог го е създал такъв, а поради трагичното стечение на обстоятелствата, поради бездушие, алчност, егоизъм и безверие, които действителността му подарява. Човекът, българинът, изкупва чужди вини, гърчи се заради чужди грехове и е разпънат на кръста на Европа заради нехайствата, алчността и бездушието на своите покровители. Затова и неговото ежедневие е истински ад. Затова и в простите радости се таят коварни заплахи, непредвими изненади и скрити погроми. Как да се радваш! Как да въздишаш по луната и звездите! Как да обичаш просто и естествено, когато не е възможно да живееш просто и естествено.
Поетът Яворов търси изход. Той непрестанно търси отдушник, спасение, избавление. И ги намира в празни химери, в светски авантюри, в невъзможни любови и най-сетне – в куршума в своето слепоочие. Защото за него е по-честно “да пробие свойто слепоочие”, отколкото да живее унизено, в подлости и мръсотии. Той всъщност знае, че изходът е невъзможен. Той знае, че пътят, по който тръгва за поробена Македония, е път без изход, път безнадежден! Той знае, че самоубийството само ще усложни и без това сложната му съдба, но какво друго да направи. Какво друго може да направи Поетът, когото считат за ексцентрик, развратник, лъжец, наивник, ренегат, празнодумец, а той е само един разплакан самотник. Самотник, който е осъден да преживява човешките неволи, страдания, изкушения и надежди. Самотник, който е натоварен от съдбата да освобождава другите от самотата, да ги спасява от отчаянието и да им вдъхва смелост, решителност, порив към свободата. Самотник, който е приел да бъде знаме, съвест, истина за хората.
И аз ви питам сега, госпожи и господа от началото на ХХI век, възможно ли е такъв човек да бъде естествен, добродушен, грижовен, усмихнат, забавен. Може ли той да бъде като всички нас?
Не е ли дошло най-сетне времето да осъзнаем, че Поетът е човек от друг свят, слязъл при нас заради нашето опрощение и бъдещ живот.
Такъв човек беше и Поетът Яворов. Слава Богу, че българите отдавна осъзнахме какво величие съдържа неговото литературно дело и колко страдален бе неговият земен мъченически живот. Слава Богу, че България съхрани спомена за гражданина от Чирпан, Стралджа, Поморие, София и Нанси и почита неговата светла памет. Това дава надежда, че не всичко е изгубено; че има бъдеще за нас, българите; че земята ни не е поругана; че вярата ни не е предадена.
Бог да прости Яворова!
И нека е вечна и светла паметта му, защото без Яворов не може да има България!
Слово при откриване Яворовите дни в Поморие, 21.VII.2005 г.
 Memory: Requiem for the poet Peyo Yavorov – address by Panko Anchev. |
|
|
Назад
[ 8 ]
Напред |
|
