Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:

Фрагменти:

Имена:

Памет:

Разказ:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Памет
Панихида за поета Яворов.
Requiem for the poet Peyo Yavorov. 
 
    ПАНКО АНЧЕВ

    В България никога не е било достатъчно да си само поет.
    В България никога не е било удобно и спокойно да си поет. Дори е опасно и цената да си такъв е прекалено висока, непосилна дори. Затова и нашите поети са все мъченици, неудачници, страдалци и никому непотребни люде, подложени на присмехи обидни, на хули и подигравки. И осъждани на смърт или убивани като кучета по квартири и площади.
    Това е поетът в България. Поетът, който другаде е пророк, съвест, упование, много повече от поет.
    Защо е тъй в нашето нерадо отечество?
    Прекалено много ежедневие има в нашето национално и общодържавно битие. Поставени пред избора “оцеляване в полусвободата” или “съществуване в робството”, между “преклонената главица остра сабя не сече я” и “тоз, който падне в бой за свобода, той не умира”, ние просто нямаме време да се радваме на красотата, да мислим широко и отвлечено, да търсим големите истини. Ние не подготвяме нашия избор, а избираме начаса, мигновено, веднага. Тайните на битието са тайните на физическото ни оцеляване в сблъсъка на различни чужди интереси. Как да мисля за вечността, когато не знам какво ме очаква утре! Затова и тези, които говорят красиво, които казват, че няма от какво да се срамуваме; че трябва все пак поне веднъж да се заслушаме в гласа на сирените, защото е красив и омаен; че “свръхземните въпроси, които никой век не разреши”, са зададени и на нас и ние също трябва да търсим техния отговор, ни изглеждат луди, шантави и най-вече опасни. Като П. К. Яворов!
    И преди Яворов поетите са търсили вечните истини и са разрешавали неразрешимите дилеми на човешкото съществуване. Но пръв Яворов опъна до скъсване нишките на битието и изрече онова, което се виждаше и с просто око: българинът е сам, измъчен, изтерзан до крайност, нещастен. И не защото Бог го е създал такъв, а поради трагичното стечение на обстоятелствата, поради бездушие, алчност, егоизъм и безверие, които действителността му подарява. Човекът, българинът, изкупва чужди вини, гърчи се заради чужди грехове и е разпънат на кръста на Европа заради нехайствата, алчността и бездушието на своите покровители. Затова и неговото ежедневие е истински ад. Затова и в простите радости се таят коварни заплахи, непредвими изненади и скрити погроми. Как да се радваш! Как да въздишаш по луната и звездите! Как да обичаш просто и естествено, когато не е възможно да живееш просто и естествено.
    Поетът Яворов търси изход. Той непрестанно търси отдушник, спасение, избавление. И ги намира в празни химери, в светски авантюри, в невъзможни любови и най-сетне – в куршума в своето слепоочие. Защото за него е по-честно “да пробие свойто слепоочие”, отколкото да живее унизено, в подлости и мръсотии. Той всъщност знае, че изходът е невъзможен. Той знае, че пътят, по който тръгва за поробена Македония, е път без изход, път безнадежден! Той знае, че самоубийството само ще усложни и без това сложната му съдба, но какво друго да направи. Какво друго може да направи Поетът, когото считат за ексцентрик, развратник, лъжец, наивник, ренегат, празнодумец, а той е само един разплакан самотник. Самотник, който е осъден да преживява човешките неволи, страдания, изкушения и надежди. Самотник, който е натоварен от съдбата да освобождава другите от самотата, да ги спасява от отчаянието и да им вдъхва смелост, решителност, порив към свободата. Самотник, който е приел да бъде знаме, съвест, истина за хората.
    И аз ви питам сега, госпожи и господа от началото на ХХI век, възможно ли е такъв човек да бъде естествен, добродушен, грижовен, усмихнат, забавен. Може ли той да бъде като всички нас?
    Не е ли дошло най-сетне времето да осъзнаем, че Поетът е човек от друг свят, слязъл при нас заради нашето опрощение и бъдещ живот.
    Такъв човек беше и Поетът Яворов. Слава Богу, че българите отдавна осъзнахме какво величие съдържа неговото литературно дело и колко страдален бе неговият земен мъченически живот. Слава Богу, че България съхрани спомена за гражданина от Чирпан, Стралджа, Поморие, София и Нанси и почита неговата светла памет. Това дава надежда, че не всичко е изгубено; че има бъдеще за нас, българите; че земята ни не е поругана; че вярата ни не е предадена.
    Бог да прости Яворова!
    И нека е вечна и светла паметта му, защото без Яворов не може да има България!
    Слово при откриване Яворовите дни в Поморие, 21.VII.2005 г.


      Memory: Requiem for the poet Peyo Yavorov – address by Panko Anchev.
 
 
Назад [ 8 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма