Простори

Съдържание

Резонанс:

Международно биенале на графиката във Варна (2005).
The catalogue – the face of the 13th International Print Biennial in Varna (2005).

Поезия:

Стихове от Любомир Левчев.
Poems by Lyubomir Levchev.

Стихове от Красимир Симеонов.
Poems by Krassimir Simeonov.

Есе:

Съвети към младите писатели.
Recommendations to young writers.

Преводи:

Сонети
Sonnets

Фрагменти:

За диалога “признати” – “непознати” в българската литература.
For the dialogue “renowned”– “unknown” in the Bulgarian literature.

Имена:

В глобализиращия се свят диалогът между културите е важен повече от всякога.
In the globalizing world the dialogue between cultures is more important than ever.

Памет:

Панихида за поета Яворов.
Requiem for the poet Peyo Yavorov.

Разказ:

Пледоария за милост.
A plea for mercy.

ВЕСТНИК “КИЛ 2023”

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства.

Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство

от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Статии
Поезия
Стихове от Красимир Симеонов. Poems by Krassimir Simeonov.

Красимир Симеонов беше гост на “Простори” през юни тази година. Два-три месеца по-късно поетът отново присъства на “просторните” страници, което пък говори, че в тези чести срещи няма нищо случайно... Той е роден на 4 юли 1967 г. във Варна. Завършва българска филология в Шуменския университет „Константин Преславски”. Автор е на стихосбирките „Видове” (2003) и „Кожа” (2004) и „Езерни очи” (2005). КРАСИМИР СИМЕОНОВ ЛЕОНИД През 480 г. пр. Хр. спартанският цар Леонид начело на триста бойци и не много доброволци задържа почти три дни в отчаяно сражение седемстотин хилядната армия на Ксеркс. Но се появява един грък – Ефиалтис, който предава на персите пътя, по който те могат да минат в гръб на Леонид. Така спартанците са победени. Духът на врага обаче дотолкова пада, чe не след дълго огромната за времето си армия е разгромена. Тази битка е известна като битката при Термопили (Горещите порти). Пред мен са варварите в редици по хиляда; не виждам края им – земята е натъпкана като преяла. Мила, сега у дома ти къпеш животното. От шестгодишни уча тези триста, че силата във техните ръце е мъдрост... И слязохме от планините вчера за последния урок. Мила, сега у дома ти миеш сребърните съдове. Най-после тук са варварите – повече от пясъка са в шепата ми. Затова не бързайте и правилно телата си боядисайте в червено. Мила, сега у дома ти разпалваш огъня. Ние няма да победим. Ние сме вече мъртви. Но под броните ни се ражда един грифон безсмъртен. Мила, сега у дома ти подреждаш цветята. И за размаха на неговите криле му е нужен безкрая. Ние ще му го дадем, а той на нас – Рая. Мила, сега у дома ти топлиш водата. Леонид съм! Четете в очите ми: След снощната болка във тях е тъмно наистина, но има край и смъртта! Мила, ти си готова за жертвоприношението. Ето и Ефиалтис бърза... Това е, оправете реда! В бяг към сърцето им ще се спуснем като къс вулканична скала, като огнени пръски. Мила, разбрала си – ние сме днешната жертва. Ти продължи ритуала – работата си да довърша. СЛЕД КРАЯ НА СВЕТА На Ангел Г. Ангелов Смехотворна шестетажна кула – по скоро дървена барака – грозно нещо, мислено да бъде Онзи кон, но изоставено; с процепи, объркани стълбища, проядено от лишеи и старост. Аз напредвам някак през етажите и бързам. На първия ме срещна змеят от детските ми сънища – все същият. На втория – един приятел, който се удави като малък, ми разказва дълго за пропуснатото. На третия момичето, което топлеше очите ми през тихия и миризлив живот, си тръгна. На четвъртия започнаха да ме преследват страховете. На петия се спрях – основите на кокалестото създание потрепваха; донасяха ми вести крайно натъжаващи. С провесени крака и бавен поглед, впит в кожата на моето чудовище, успях да видя как залагат взрив в основите. Дребничките долу носеха фитилите, посичаха със брадвите си, ровеха с крака. И успях да видя как във края на гората ковяха масите за утрешния Празник. Един етаж – и съм сред птиците – си казах... Но тези сънища са толкова непрeдвидими. Събудих се от треската след дни и пих вода. И не мога да си обясня кръвта и болката от някакви трески, забили се под ноктите ми.

Назад [ 3 ] Напред