Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Преводи:

Фрагменти:

Имена:

Памет:

Разказ:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Преводи
Сонети
Sonnets 
 

Иля Фоняков живее в Санкт Петербург. От неотдавна излязлата негова книга „Страна на сонетите” – заглавието й е заиграване с доскоро известната фраза „страна на съветите” – преведох на български няколко сонета. И както читателите ще се убедят, този почти „архаичен” жанр, характерен за дълбоко личната поезия, той е превърнал в остросюжетна полемика. Поезията на Иля Фоняков носи остротата на живото съвремие, достоверността на пулсиращия живот, тревогата на днешния човек. Много пъти поетът е идвал в България като мой приятел и скъп гост и заедно с него с влакове и автомобили я избродихме от Варна до Мелник през Търново и Копривщица до Пловдив и Карлово, Шипка и Стара Загора, Шумен, Плиска и Преслав и цялото наше Черноморие и преживяхме пак заедно мигове на възторг и дори премеждия. Затова казвам: Иля Фоняков познава нашата България повече и от мнозина родени тук българи. Обичащ я истински, той е написал цикъл стихотворения. Той направи най-точния и най-поетичния превод на руски език на петдесет четиристишия на Андрей Германов и цял цикъл от Петър Алипиев. Той е наш и на България верен приятел. Т. Й.

ИЛЯ ФОНЯКОВ

СОНЕТИ
***
За мен такава мярка не подхожда,
не се помествам в плосък етикет.
И собствения мой портрет
да подмениш с плакат – не може.
Каквито и уловки да ми сложиш
с въпроси във анкетите безчет,
ще се изплъзна – вярвай – отнапред
от предписанията Божи.
Че случва се в компания и днес
подир прекъснатата песен
да ми подхвърлят с явен интерес,
да ме подпитват, честно уж:
„Какъв си, ляв ли си, или пък десен?”
Усмихвам се: - Човек съм, не ботуш!
***
Санкт Петербург, или по-просто Питер.
Дори по-кратко СПб.
Отново точно в тези букви сбито,
съдбовно ти защемпелован бе.
И паметта измъква на открито:
фронтон, портал, афиш, кубе,
маншет лицейски, Блок, военен кител,
мандат ЧК, призовка в КГБ.
Мозайката изкусна на калкана
на улица „Болшой Зелениной” – опряна
високо чак до шестия етаж,
медал за Ленинградската отбрана
на бомжа* върху куртката съдрана
напомнят за изминатия стаж.
*бомж – съкращение означаващо: без определено местожителство
***
Ровете се, вам както е угодно.
Търсете крими в думите без жал.
А пък за мен тъй светло, благородно
звучи могъщо „Интернационал”.
И нищо, че сега е туй немодно.
Отвсякъде тръбят днес друг сигнал
на противостоене – безизходно
ни чака там трагичният финал.
Като човек напълно безпартиен,
аз автономен съм, но не пък и саксиен,
с безкрайна болка вглеждам се : виж знак
в сегашното ни време на развала.
И вярвам пак, че с „Интернационала”
човешката вълна ще тръгне в крак.
***
Навеки прикован е за причала –
безмълвен във мъглата силует.
Дали е стрелял – този спор тъй вехт
започва пак и все тъй отначало.
Викач пак вика в радиоканала:
„Да видите купете си билет!”
Тълпата преминава парапет
и – сякаш че море се е разляло.
Расте наблизо нечий важен дом.
А някой си поглежда мълчешком –
навярно си представя той, че скоро
онез, щом мярката преминат, как
ще тресне по дворците им „Аврора”.
И преразпределяне ще има пак!
 
Превод Тихомор Йорданов


      Interpretations: sonnets by Illya Fonyakov.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма