Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Бележник:

Палитра:

Памет:

Светлини и сенки:

Жица:

Малък разказ:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Поезия от Борис Христов, Деньо Денев и Лорис Мануелян.
Poetry: Boris Hristov and Denyo Denev. Poems by Loris Mannuelyan. 
 
Калина Атанасова,
Синя приказка

    Борис Христов е роден на 14.08.1945 г. в Крапец, Пернишко. Завършва гимназия в Перник (1963) и българска филология във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий” (1970). Работи като учител (Перник, 1971-1972), журналист и редактор в Студия за игрални филми, литературния алманах “Струма” и сп. “Феникс”. Автор е на книгите “Вечерен тромпет” (1977; 1979), “Честен кръст” (1982), “Бащата на яйцето” (1987), “Сляпото куче. Долината на обувките” (1990), “Думи и графити” (1991; 2002), “Крилете на вестителя” (1991), “Смъртни петна” (1991), “Думи върху други думи” (1992), “Вечерен тромпет. Честен кръст” (2000), “Поезия” (2004), както и на множество сценарии за игрални, документални и анимационни филми. Негови стихове са преведени на английски, немски, руски, италиански и други езици. Съставител е на редица сборници и антологии, сред които “Български разкази на ХХ век” (1995), “Народни писмена” (1995), “Веда Словена” (1998) и много други. Носител на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” (2000).

    Неповторимият тромпетист
    на българската поезия навърши
    60 години. Поете, ти отново поемаш дълбоко въздух и допираш с устни лиричния мундщук...
 
    Борис Христов

    СВАТБАТА НА МАМА

    Слезе от хълма и тръгна нанякъде –
    потъна баща ми в тревите зелени.
    Вече двайсет години аз го очаквам
    и от двайсет години мама се жени.
    Самотни и тъжни дохождат мъжете –
    причесани меко, с походки красиви.
   Говорят, сами си предлагат ръцете.
    А тя и не иска да знае. Щастлива
    излиза навън и се рови из двора,
    ходи донякъде – с мляко се връща,
    сяда на прага, с тишината говори...
    Откакто я помня, все си е същата.

    Но някой ден ще пристигне жениха
    и ще приседнеме в стаята трима.
    Тихо ще вият кларнетите, тихо
    ще бъде в душите ни – ще мълчиме.
    Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
    Най-после ще заговорят за здравето.
    Ще оживее нашата къщица бедна,
    ще си тръгна тогава – ще ги оставя.
    Ще поплаче на прага моята майка
    и ще си легне бавно в нощта
    до кроткото рамо на непознатия
    и до сърцето на мъртвия ми баща.

    Деньо Денев по образование е инженер-химик. Живее и работи като журналист в родния си град Сливен. Главен редактор е на в. ”Сливенско дело - независим”. Издал е 13 книги с поезия, критика и публицистика, сред които “Ахилесова душа”, “Азбука за дишане”, “Послеписи”, “Книга за мама”, “Слънцето се изповядва в черква за птици”, “Сол, вода и звезди”, “Подслушани дихания” (II изд. - 2002) и др. Написал е няколко пиеси. Автор и постановчик е на спектакъла “Тъга по България”. За творчеството на Деньо Денев са писали редица критици и писатели, сред които Панко Анчев, Здравко Недков, Минко Бенчев, Иван Цветков, Петър Тонков, Светлозар Игов, Иван Станчев, Йордан Калайков, Йорданка Йорданова и др. Динка Гиндева е автор на книга - изследване за неговата поезия, със заглавие “Пътешествие сред думи и звезди”. Превеждан е в чужбина.

    Деньо Денев

    СБОГОМ НА ДУМИТЕ

    Хоризонтът кипи... И прииждат
    отвсякъде думи -
    риби, светулки, глухарчета...
    Думи шумят... –
    листа върху тънките клони,
    на мъдри дървета.
    Вятърът си играе с тях:
    може да ги погали,
    може да ги откъсне.
    (Вятърът е нежен любовник.
    Вятърът е палач!)
    Отвсякъде думи: риби, светулки, глухарчета...
    И дихания, озарени
    от червените кръвни телца.
    И. изгреви, залези... цветовете попили
    на тези дихания. И мълчания -
    в които се чува
    как никне тревата,
    как зрее сълзата.
    Благословени мълчания -
    преди голямата тишина.
    Сбогом на думите.
    Не мога без думи.
    В най-дълбокия сън
    сложете ми риби, светулки, глухарчета.
    Шепа листа на всяка цена.
    ... И не забравяйте вятър за тях!

    Лорис Мануелян е роден е на 15 юни 1954 г. в Бургас, работи като лекар. Публикувал е поетичната книга „Тогава” (1999). Автор е на песни по свои лирични текстове.

    ***
 
    За бъдещето си не съм спокоен,
    но мога ли съдбата си да зная?
    Навярно в твоя промисъл тъй строен
    аз, Господи, съм грешна запетая.
    Навярно даже знак не съм, а просто
    съм някаква отвесна драскотина –
    небрежно-необмислена, но доста
    красиво-малка част от серпентина.
    Неволен жест с перото, от което
    кръгът не се затваря, а обратно –
    той сам наднича между редовете –
    първичен, неприличен, еднократен.
    И никъде не се повтаря. Даже
    ти сам навярно на това се чудиш.
    О, Господи, дали ще ми подскажеш
    защо обичам своите заблуди?
    Дори и да съм грешна запетая
    във чернова на мисълта ти свята,
    на Теб благодаря. Макар да зная,
    че няма да ме има в беловата.

    ***
    На Моята Надежда,
    която срещнах в Морето
 
    Уморих се да мисля за теб...
    А да спра мисълта си не мога.
    Тя стои в тъмносиния креп
    на нощта, но наднича към Бога.
    Тя те търси в магията – там,
    край мъгливия бряг на мечтите.
    Ако имах надежда, аз сам
    бих ти търсил навярно следите.
    Тя отлита внезапно и пак
    тъй внезапно се връща. Не носи
    нито дума, ни спомен, ни знак.
    Само низ от безмълвни въпроси.
    После, свила се нейде назад,
    в най-далечния кът на сърцето,
    заживява тя с тихия ад,
    самоцелно превзел битието!
    Може би ми е нужен, нали,
    този ад на тъгата ни строга?
    Щом усетя, че нещо боли,
    с него тръгвам към теб...
    и към Бога.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма