Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:

Есе:

Фрагменти:

Бележник:

Палитра:

Памет:

Светлини и сенки:

Жица:

Малък разказ:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Резонанс
Резонанс: Плач по мащабното мислене.
Resonance: Crying for the large-scale thinking. 
 
    ПАНКО АНЧЕВ

Калина Атанасова,
Пловдивско настроение

    Аз съм от хората, които изгубиха своя сравнително удобен социален статус отпреди петнадесетина години и днес живея ( няма защо да го крия) доста по-зле от тогава. Пазарната демокрация ме направи материално беден и ме принуди всеки ден да мисля как да посрещна битовите си нужди и как да осигуря на семейството си насъщния хляб. Всичко това ме измъчва, унизява и изтощава до изнемога. И е напълно естествено да не бъда сред възхвалителите на тази демокрация, която уж ме дари с някаква свобода, но ме направи гладен и несретен. Но и за още!
    Не съм и не искам да бъда и апологет на миналото, на неговата всеобща изравненост, на урaвниловката и на очевидната посредственост на неговия “елит”, защото съм вкусил от тая парвенюшка щедрост. Как обаче да си затворя очите за неща, които някога ги имаше; те тревожеха и без това тревожните умове на българските интелектуалци, караха ги да размишляват и да страдат, да търсят нови пътища пред българското племе. А днес?
    Какво е материалната бедност на хора като мене и толкова още други пред духовната и мисловна убогост, която днес се шири по нашите земи. Най-страшното за хората, принадлежащи на духа и словото, е липсата на мащаб в замислите, на широта в схващанията и възвишеност в помислите. Днес от сутрин до вечер се говори за бизнес, забавления, шоу, пари, които се печелят лесно, но не и за святост, хармония, полет на духа, размах на мисълта. Културата е сведена до “култови” певци и шоумени, до доморасли европeидни постмодернисти. И все се повтаря, че няма пари и затова им е трудно на духовните “първенци на нацията”. Сякаш като има пари, ще бъде различно.
    Къде останаха разговорите за националното своеобразие, традициите и универсалността на нашето битие; къде останаха размишленията на големите ни писатели, критици и историци за духовното, а не политическото, приобщаване към големия свят на европейската и световната култура. Нима се стопи напълно огромната интелектуална енергия, излъчвана от първенците на българската литература, изкуство, наука... Духовното приобщаване към Европа и света според тях е съучастие на равни с равни, на духовни с духовни. Нима тогава живеехме по-добре и по-богато, та можехме да си позволим да бъдем достойна част от света, а не дребни подражатели и жалки просяци. А сега само провинциален национализъм и мегаломания, провинциални комплекси за малоценност, “криворазбрана цивилизация”, отегчителни заклеймявания над “политическата класа”, депутатите и управниците. И все за “европейския съюз” се говори. Все този пуст “европейски съюз” им е в устите...
    Аз страдам за миналото, но не за “добрия” си живот, а за националната амбиция да станем по-въздигнати, по-хармонични и универсални, като запазим мъдростта и дълбочината на националното мислене и самосъзнание. Ние трябва да гледаме на себе си не като част от “икономическа” Европа, не дори толкова като наследници на могъща държава, нация и култура, а като на хора, у които е живо чувството за достойнство и самосъзнание за възможностите на нацията. Провинциалът иска само едно: да го харесат. Истинският интелектуалец знае своята цена и мисълта му е насочена към създаване, към градеж на духовни ценности. В културата наистина няма големи и малки народи.
    А сега какво? Говорят ни на неправилен български език, че сме на прага на Европа и скоро ще заживеем богато. Може ли толкова жалка да е, Господи, целта на българския народ, на българската литература, музика, театър... Затова са ми толкова противни домораслите идеолози на прехода и самопровъзгласилите се за “елит” недоучени спекуланти от улицата. Противни са ми и амбициозните провинциалчета, измерващи собственото си величие с награди от конкурси, похвали от тоя и оня и със собственото си самочувствие.
    Мащаб, мащаб ни е нужен днес, нищо друго...


      Resonance: Crying for the large-scale thinking – article by Panko Anchev.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма