| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Фрагменти: |
| Бележник: |
| Палитра: |
| Памет: |
| Светлини и сенки: |
| Жица: Каварна – център за концертен и фестивален туризъм.
Kavarna: centre of concert and festival tourism. |
| Малък разказ: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Памет | |
В памет на Владимир Левков: “Вълната” на спомена.
In Memory of Vladimir Levkov: “The Wave” of Memories. |
|
 Това е най-спонтанното заглавие, което идва в главата на човек още щом види този диск, наречен “Спомен от вълна” или “Спомен от “Вълна”– още преди да го е чул. Не е бисер на изящната игра на думи. Но и самият диск, и неговите автори, и духът на приятеля, който го облъхва, умишлено отбиват от всякакво оригиналничене, от галантерийни словесни финтифлюшки. Искреността изкупва жеста, казваше Достоевски.
В този диск са сбрани 15 песни. 15 изпети стихотворения. Посветени на паметта на Владо Левков от посветени на един спомен - за театрално-поетичната група “Вълна”.
 Уж-самодейната трупа на “Вълна”, приютена в Младежкия дом на Варна, естествено имаше своите приливи и отливи, но не замете ни една своя стъпка по пясъка. Вълна, която оставя следи – нечувано! Много от нейните въодушевени и гневни бардове (моля да не се бърка с брадъри!) разплискаха енергията си и по други брегове. И там също оставиха следи по пясъка. Но дискът е посветен на едного от тях.
Владо Левков си отиде преди 11 години с очи, които налюбваха морето от височините на Галата, а сега навярно ни гледа с любов от най-високото – толкова високо, че вижда не морета, а безбрежните ни залутани круизи...
Маргарита Друмева и Мария Бъчварова с помощта на Петър Вълков - Pete, са сътворили този спомен в песни. С щедростта на Андрей Макаревич, лидер на легендарната група “Машина времени”, който е дал добро да се пеят негови песни. Осем от записите са по текстове на Владо, два по негови текстове и негова музика, три - на Макаревич, един по текст на приятеля Гриша Трифонов, един - по текст на Стефан Цанев. Като автор на музика участва и старият член на “Вълна”, сега култовият театрален режисьор Бойко Богданов.
 Песните на българските поети с китара сякаш са извън времето (една от пиесите на Владо се казваше “По никое време”...). Те не се вълнуват нито от развитието на новите звукозаписни технологии, нито от семплери и синтезатори, нито от дефилирането на модните хитове по ефирните килимчета. Мария и Маргарита също не се притесняват да бъдат старомодни, защото за тях без съмнение онова старо време е по-доброто време. Двугласите им са трудни, особено на фона на семплия аранжимент – вездесъщата акустична китара. Без реверберации и хал-ефекти. Задушевно. Като на генерална репетиция на ”Вълна”. Или като в задимена стая, преляла от разнолики, но не безлики приятели. Дядова ръкавица, в чийто заветен уют вълкът мирно съжителства със заека. Момичетата по сърце и спомоществователят им дори са рискували да направят “кавъри” на песни, които самият Владо навремето записа в ”Балкантон”.
Той надава ухо от зенитния си театрален балкон, радва им се, както го умееше и приживе, чува своя глас в чужди гласове и от солов изпълнител в живота постепенно се превръща в съ-изпълнител на общата мечта по истинския Живот.
Г. В. |
|
|
Назад
[ 7 ]
Напред |
|
