Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Портрет:

Малък разказ:

Писмо:

Беседи:

Око:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Резонанс
Хубаво ли е да си българин?
Is it good to be Bulgarian? 
 
    ПАНКО АНЧЕВ

    IX международно биенале на визуалните изкуства, Истанбул 2005. От Какво е изкуство до икони, група Ъруин, Сърбия и Черна гора

    Въпросът, разбира се, е провокационен и може да се зададе единствено на българин. Но в него има и голяма доза мъка, комплекс за малоценност, провинциализъм, а защо да не кажем – и цинизъм. Нима е уместно да попиташ дали е хубаво да си висок или нисък, рус или кестеняв, слаб или дебел. Та това е състояние, което Бог ти е определил и ти няма как да не се примиряваш и съобразяваш с него.
    Когато питам дали е хубаво да си българин, аз искам да поставя “участта българин” (С. Янев) в широкия контекст на модерната и постмодерната епоха, където нациите и държавите се срещат в качеството си на “велики сили”, полупериферия и периферия, като “богат Север” и “беден Юг”, като “големи” и “малки”, “слаби” и “силни”. Т.е. в условията на едно предпоставено неравенство и несправедливост, чиито евфемизми трябва да ги прикрият и узаконят като резултат от национални особености, вродено трудолюбие и мащаб на предприемчивостта.
    Въпросът “хубаво ли е да си българин” е въпрос за съдбата на малките народи в бедните държави навсякъде по света в условията на глобализацията и трансформацията на системата от империализъм в новото състояние на т. нар. постимпериализъм. И в него няма и капчица наивност и цинизъм, а е повод за сериозни размисли върху актуалното и бъдното състояние на света и българската нация. Но и на всички малки и слаби нации, чието съществувание е застрашено от разрастващата се глобализация и уеднаквяването.
    Ние, българите, отдавна живеем бедно и трудно. Късното появяване на нашата държава върху европейската политическа карта все още се възприема от т. нар. велики сили като дадено “даром” и не съвсем заслужено. Нашата бедност се тълкува като проява на неспособността ни да се самоорганизираме и да бъдем предприемчиви. Колко сентенции сме измислили, за да формулираме и обясним онези пречки в историческата ни съдба, които все наричаме “българска работа”. “Българска работа” означава завист, егоизъм, дивачество, грубиянство, разхитителност, неорганизираност, вражда със съседи и близки, неподреденост и липса на хигиена. Изобщо: лошо нещо е “българската работа”. И сякаш от нея няма избавление.
    Ала бедните народи и държави днес са продукт не на своята собствена духовна и материална немощ, а на неравномерното развитие на модерния свят, основан на конкуренцията на пазара и “свободата в търговията”. На пазара има закономерности, но не и справедливост. Там побеждава не по-добрият и по-честният, а по-агресивният и изобретателният. Когато веднъж си заел благоприятна позиция, никога не ще я сдадеш доброволно. Силният изяжда слабия – така гласи основното правило на епохата.
    Ние, българите, влязохме по-късно на световния и европейския пазар. Но стоим все още в периферията му и чакаме да ни пуснат да се настаним по-удобно. Чакаме, но все още не ни разрешават. И сигурно скоро няма да го сторят. Лошото е, че ако все пак успеем да се промъкнем, ще заемем нечие друго място на някой друг народ и държава, които са проявили небрежност и невнимание и са изпуснали изгодната позиция. Нашето евентуално подобрение ще бъде отплата за търпението ни, но и наказание на оня, който е изгонен и на чието място се настаняваме.
    Днес да си българин е също толкова хубаво, колкото и да си всеки друг народ извън групата на най-богатите и развитите.
    Нима обаче животът е само материални блага, икономическа сила и стабилна позиция върху пазара на суровини, стоки и услуги? Нима той не е морал, нравственост, добросъседство, красота, достойнство, вяра, смирение и добродетели? Модерният свят е изграден върху несправедливост и конкуренция. За да има един, трябва да няма друг. Ние сметнахме, че това правило вече не важи или се отнася за някакви отдавна отминали епохи. Това за съжаление не е така. Богатите държави са богати за сметка на бедните, а богатите хора са богати за сметка на бедните хора. Навсякъде по света шества тази несправедливост. Тогава трябва ли да искаме в подобна несправедливост да направим някого другиго беден, за да бъдем ние богати?
    Как ще отговорим на този въпрос? Ако продължим да искаме промяна в наша полза, за да влезем в групата на богатите, силните и агресивните, ще участваме в потискането на бедните, слабите, немощните. Тези, към които сега принадлежим. Ако се откажем от претенциите си, ще ставаме все по-бедни и слаби. Бедността и слабостта ще ни изправят пред опасността от физическо унищожение, тъй като няма да сме в състояние да устояваме на природните сили и несгоди.
    Би трябвало да е възможно да подобряваме живота си, но и нравствено да се усъвършенстваме, да се изпълваме с благородство и състрадателност.
    Идеалът на днешните хора е силата и богатството. Аз тук проповядвам други добродетели и сигурно изглеждам смешен с моите жалби по доброта, нравственост и красота. Боя се обаче от перспективата българите да са потънали в доволство и пари, а други народи да умират от глад и мизерия. Ще се радваме ли тогава, че сме успял народ? Ще казваме ли тогава, че е хубаво да си българин? Както днес казваме, че да си българин никак не е хубаво...


      Resonance: Is it good to be Bulgarian? – by Panko Anchev.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма