Простори

Съдържание

Резонанс:

Хубаво ли е да си българин?
Is it good to be Bulgarian?

Поезия:

Поезия от Димитър Калев.
Poetry – by Dimitar Kalev.

Поезия от Найден Вълчев.
Poetry – by Naiden Valchev

Преводи:

Стихове от Зоя Езрохи.
Poetry by Zoya Ezrochi.

Имена:

Да усетиш с кожата си порива на вятъра.
To feel the gust of wind with your skin.

Портрет:

Морето на един адмирал.
The sea of an admiral.

Малък разказ:

Тук и сега.
Here and now.

Писмо:

Сетературата или литературата срещу интернета.
A letter from St.Petersburg – by Ilya Fonyakov.

Беседи:

I.Дуенде- теория и проявление.
I.Duende – theory and presentation.

Око:

Автентично за мегаполиса или Европа Ханъм в Зоната за гостоприемство.
The IX Istanbul biennale of visual arts.

ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ

(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)

ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ

“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.

Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.

Статии
Поезия
Поезия от Найден Вълчев. Poetry – by Naiden Valchev

Найден Вълчев е роден на 30 август 1927 г. в с. Брестница, Ловешка област. Завършва гимназия в Плевен и право в Софийския университет (1951). През 1954-1955 е редактор на сп. “Български воин” и в. “Народна армия”, 1956-1983 - в сп. “Септември”, 1983-1988 - в сп. “Съвременник”; главен редактор (1988-1989) на сп. “Дарители”. Председател на Съюза на преводачите в България (1989-1991). Автор на много книги със стихове и преводи на поезия. НАЙДЕН ВЪЛЧЕВ СНЕГЪТ Снегът е някъде към Киев. Усещам го по голата топола, която с тънък връх мете небето, отдето тази нощ ще мине той. Снегът е някъде към Дунав. Усещам го по патиците диви, които търсят скътания извор на Златна Панега с вечерен вик. Снегът е някъде зад хълма. Усещам го по черното коминче, което трети ден дими отсреща като луличката на посрещач. КЪЩИЧКА В ПОЛЕТО Ух че вятър, ух че студ е, скърцат хълм и падина, а какво ще бъде утре пита бялата луна и се мушва да се сгуша горе в облака голям, който сив и чер се спуща и пълзи, пълзи насам... И какво ни носи? Вечер, люшната топола, мрак и угасващите вече светлинки насрещни. Щрак! – я и мойта да не свети, стига и за този ден, нека само укавето да остане будно с мен, цяла нощ да си ми гука и наяве и насън, да гадае утре тука ден какъв ще е навън. Да, но тъй сме се успали с него в нашия превал, че дори не сме разбрали как вън сняг е навалял. Във прозорчето ни блесна тиха, мека светлина: утрото дошло нощес на бяла сребърна шейна. ЩЕ ТИЧА ВЪН ВЯТЪР Не зная кога отредено е, не зная какъв ще е ден – миражните мои видения угасна щат някога в мен, а слязъл в зори от просторите ще тича вън вятър стоглас, ще слуша какво си говорите и сам ще говори със вас, над пътя и стрехите сведени ще вейне самотно перце, ще махнат, след мене загледани, високите ружи с ръце, но аз ще съм вече далече и на рамо с торбичка на път ще слизам от свойто поречие към тъмното свое отвъд, към тъмните божи владения – тогава, когато във мен миражните мои видения угасна щат в синия ден.

Назад [ 3 ] Напред

ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!

Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и

Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.

Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!