Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Бележник:

Палитра:

Беседи:

Северна приказка:

Библейски:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Из "Епитафии".
From “Epitaphs”. 
 
  Роман Кисьов. Роден през 1962 г. в Казанлък. Завършил е Националната художествена академия в София, специалност живопис. Живее в София. Автор е на стихосбирките „Вратите на рая” (1995), „Сянката на полета” (2000), „Пилигрим на Светлината” (2003) и “Криптус” (2004). Лауреат е на национална награда за поезия на ДИ “Христо Г. Данов” - Пловдив, за „Вратите на рая”. Негови стихове са превеждани на английски, руски, румънски, холандци, албански и хинди; публикуван е в поетични антологии в България, Румъния, Македония и Индия. Илюстрирал е десетки книги на световни поети, правил е самостоятелни изложби в София и Виена.


   ЕПИТАФИЯ НА ЗВЕЗДОБРОЕЦА

   Докато аз броях звездите на небето
   Времето броеше дните ми на земята

   И в последния си ден видях една
   падаща звезда… 

   Точно тук където някога
   е паднала звездата
   сега почиват клетите ми кости

   А душата ми сега блести
   точно там където някога
   блестяла е звездата 

    “Голям нощен пейзаж”,
Милко Божков, 1996 г.
Варна, “Галерия 8”

   ЕПИТАФИЯ НА ПЪТНИКА

   Единствената вярна спътница
   в дългия ми път
   бе моята сянка

   Но когато най-накрая аз
   (смъртно уморен)
   легнах да отдъхна –
   сянката ми
   продължи напред
   сама 


   ЕПИТАФИЯ НА ЛУДИЯ

   И тук нищо ново:
   бели санитари (само че с крила)
   ми нахлузват усмирителната риза



   ЕПИТАФИЯ НА ПОСВЕТЕНИЯ

   Смъртта пристигна за вечеря
   (Бялата покривка бе застлана)
   Тази нахална и алчна старица
   очакваше от мене да получи всичко
   Но аз й бях приготвил само
   моето тяло… И нищо друго
   Това което тя поиска
   така и не получи –
   душата ми (…) животът ми (…)
   не й принадлежат
   Оставих й единствено
   тленното си тяло
   И Смъртта сега вечеря с него…

   А аз вечерям тайно с Господ


      Poetry: From “Epitaphs” by Roman Kissyov.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма