Роман Кисьов. Роден през 1962 г. в Казанлък. Завършил е Националната художествена академия в София, специалност живопис. Живее в София. Автор е на стихосбирките „Вратите на рая” (1995), „Сянката на полета” (2000), „Пилигрим на Светлината” (2003) и “Криптус” (2004). Лауреат е на национална награда за поезия на ДИ “Христо Г. Данов” - Пловдив, за „Вратите на рая”. Негови стихове са превеждани на английски, руски, румънски, холандци, албански и хинди; публикуван е в поетични антологии в България, Румъния, Македония и Индия. Илюстрирал е десетки книги на световни поети, правил е самостоятелни изложби в София и Виена.
ЕПИТАФИЯ НА ЗВЕЗДОБРОЕЦА
Докато аз броях звездите на небето
Времето броеше дните ми на земята
И в последния си ден видях една
падаща звезда…
Точно тук където някога
е паднала звездата
сега почиват клетите ми кости
А душата ми сега блести
точно там където някога
блестяла е звездата
“Голям нощен пейзаж”,
Милко Божков, 1996 г.
Варна, “Галерия 8”
ЕПИТАФИЯ НА ПЪТНИКА
Единствената вярна спътница
в дългия ми път
бе моята сянка
Но когато най-накрая аз
(смъртно уморен)
легнах да отдъхна –
сянката ми
продължи напред
сама
ЕПИТАФИЯ НА ЛУДИЯ
И тук нищо ново:
бели санитари (само че с крила)
ми нахлузват усмирителната риза
ЕПИТАФИЯ НА ПОСВЕТЕНИЯ
Смъртта пристигна за вечеря
(Бялата покривка бе застлана)
Тази нахална и алчна старица
очакваше от мене да получи всичко
Но аз й бях приготвил само
моето тяло… И нищо друго
Това което тя поиска
така и не получи –
душата ми (…) животът ми (…)
не й принадлежат
Оставих й единствено
тленното си тяло
И Смъртта сега вечеря с него…
А аз вечерям тайно с Господ
Poetry: From “Epitaphs” by Roman Kissyov. |