Веселин Маринов. Роден през 1945 г. във Варна. Автор на лиричните сборници „Рисунки върху падащи листа” (1995), „Танцът на цветовете” (1997) и „Детска книжка” (2000). Публикува разкази в фантастичен и криминален жанр. Преводач на поезия и проза от полски: Станислав Лем, „Завръщане от звездите”; Кристина Хойновска-Лискевич, „Сама около света”; Кшищов Борун, „Прагът на безсмъртието” и др. Лауреат на литературния конкурс „Веселин Ханчев” (1988).
“Гробища”, Милко Божков, 1997 г. Варна, “Галерия 8”
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО
Господи, Ти, който си във моето небе,
от светлината вътре в мене озарено,
не изчезвай в този странен час
на необяснимо равновесие
между болката и лесното спокойствие.
Не е вярно, знам, че е лъжа –
никой никога не се е спирал
със съмнения в очите пред вратата ми.
Нищо ли не мога да му дам?
Или между нас лежи стена –
сякаш между два различни свята?
Господи, аз няма да Те моля.
Слушай мойта заповед, Кърмчийо,
курса срещу вятъра поддържай
и това променливо течение.
Двамата ще търсим корабокрушенци
по сковани в камък острови,
отминати със равнодушие.
И дано скалите ни попречат
да достигнем до щастливата земя.
СРЕЩА
Взех от Слънцето
мъничко късче
и отидох при моята черна любима,
която живее във къща от сняг.
Когато там стигнах, бе тъмно...
Аз извиках...
Листата потрепнаха и замряха...
Вратата бавно се отвори,
изряза жълт квадрат
от тъмнината...
Излезе милата,
застана във квадрата...
И лумна силен огън от земята... |