Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Бележник:

Палитра:

Беседи:

Северна приказка:

Библейски:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Стихове от Веселин Маринов.
Poems by Vesselin Marinov. 
 

    Веселин Маринов. Роден през 1945 г. във Варна. Автор на лиричните сборници „Рисунки върху падащи листа” (1995), „Танцът на цветовете” (1997) и „Детска книжка” (2000). Публикува разкази в фантастичен и криминален жанр. Преводач на поезия и проза от полски: Станислав Лем, „Завръщане от звездите”; Кристина Хойновска-Лискевич, „Сама около света”; Кшищов Борун, „Прагът на безсмъртието” и др. Лауреат на литературния конкурс „Веселин Ханчев” (1988).

    “Гробища”, Милко Божков, 1997 г. Варна, “Галерия 8”

    СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО

    Господи, Ти, който си във моето небе,
    от светлината вътре в мене озарено,
    не изчезвай в този странен час
    на необяснимо равновесие
    между болката и лесното спокойствие.
    Не е вярно, знам, че е лъжа –
    никой никога не се е спирал
    със съмнения в очите пред вратата ми.
    Нищо ли не мога да му дам?
    Или между нас лежи стена –
    сякаш между два различни свята?
    Господи, аз няма да Те моля.
    Слушай мойта заповед, Кърмчийо,
    курса срещу вятъра поддържай
    и това променливо течение.
    Двамата ще търсим корабокрушенци
    по сковани в камък острови,
    отминати със равнодушие.
    И дано скалите ни попречат
    да достигнем до щастливата земя.

    СРЕЩА

    Взех от Слънцето
    мъничко късче
    и отидох при моята черна любима,
    която живее във къща от сняг.
    Когато там стигнах, бе тъмно...
    Аз извиках...
    Листата потрепнаха и замряха...
    Вратата бавно се отвори,
    изряза жълт квадрат
    от тъмнината...
    Излезе милата,
    застана във квадрата...
    И лумна силен огън от земята...
 
 
Назад [ 3 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма