Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Преводи:

Имена:

Бележник:

Палитра:

Беседи:

Северна приказка:

Библейски:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Библейски
Сексуалност и слепота в историята на Самсон и Далила.
Sexuality and blindness in the story about Samson and Delilah. 
 
    МИЛЕНА КИРОВА

    Историята на героя Самсон се намира в Книга Съдии, която разказва живота на библейското общество за един период от около 150 години, разположени в ХII - ХI век пр.Хр. Това е времето, когато еврейските племена са навлезли и вече усядат в Обетованата земя; животът им представлява поредица от конфликти с местните ханаански племена и упорита борба с филистимците, други завоеватели на региона, дошли по море, завладели средиземноморския бряг горе-долу по времето, когато самите евреи прекосяват на запад Мъртво море и река Йордан.
    В света на Съдии все още не съществува еврейска държава. Дванайсетте племена живеят отделно и всяко се ръководи от свой Съдия. Институцията на “съдиите” е любопитно явление, често определяно като проява на примитивната теокрация, защото всеки “съдия” е обединявал функциите на религиозната, политическата и съдебната власт. Той, с други думи, е бил едновременно цар, магистрат и главен свещеник. Точно такъв съдия е и героят Самсон. Той се появява по начин, който вписва рождението му в легендарния модел на чудотворно разтворената утроба. Неговата майка, жена на Маной от еврейското племе на Дан, е безплодна в продължение на много години, докато най-сетне Ангел Небесен не й донася вестта за бъдещото зачатие. Моделът на чудотворното раждане има приказно-митологичен характер. Старият завет го употребява, когато иска да предположи изключителното в характера на някой герой. Утробата на майката, колкото и чудотворно разтворена, не представлява цел на подобни разкази, още повече, че нейните функции принадлежат на Бога по дефиниция. Невероятното раждане е просто начин да се бележи изключителното благоволение, с което Йахве дарява някой “човек”, т.е. мъж.
    Даже преди да бъде роден “от самата майчина утроба” младенецът Самсон е обречен от благодарните му родители в дар на Бога; той ще бъде назорей: “бръснач няма да се докосне до главата му”, няма да пие “вино и сикер”, няма да хапне нечисто и ще извършва само Богоугодни дела. И още нещо, което е много важно: до косата му, символ на специалните връзки със свещената институция, никога няма да се докосне бръснач. Косата в подобни случаи замества цялото тяло (по принципа, наречен pars pro toto); тя става символ на духовно-телесната цялост, която прави героя необикновен и различен от другите хора. Така че още преди да има собствен живот, Самсон вече е принадлежност на Бога. Насоката на неговия живот е формулирана в “не” категории на социалното поведение (“няма да пие”, “няма да хапне”, “няма да се подстриже”…). Той не може да бъде “като другите хора” и точно тази “не”-разположеност в полето на социалните отношения ще гарантира неговата изумителна физическа сила като белег на принадлежност към пространството на сакралното. Самсон, с други думи, е обречен да заплати цената на своята изключителност с безпрекословна всеотдайност на Бога и на “мъжките” (религиозно-етнически) задължения. А те в онзи библейски момент изискват да победи филистимците, които вече 40 години държат в подчинение еврейското племе на Дан, и да установи властта на Йахве вместо култа на чуждия бог Дагон.
    Но как изглежда в действителност животът на героя Самсон? Всички енциклопедични справочници върху библейския текст настояват на неговата особеност, нетипичност като назорей и “Божи човек”; те говорят за амбивалентно поведение, за безконтролен и непостоянен характер, даже за “чувственост, безотговорност и … липса на истинско религиозно отношение” (“Библейски речник. С., 1994, с. 486).
    Популярната традиция в интерпретацията на случая, от друга страна, го разбира преди всичко като илюстрация на идеята за женско коварство; Далила (обикната от Самсон) се превръща в показателен образ на женската склонност към предателство и неспособност за вярност. Всъщност историята на отношенията между Самсон и Далила (Далида в нашия Синодален превод) е само един епизод от трикратното повторение на подобни случки в рамките на по-голяма история. (Може би тук трябва да отбележим, че целият разказ има подчертано приказен или приказно-легендарен характер. Ще срещнем различни мотиви, широко разпространени във фолклора и митологията на други народи: мотива за загадката, чието решение носи живот или смърт, за трикратно повторената съдбовна среща, за четирите опита и т.н.). Основна тема на разказа изглежда сблъсъкът между силата и сексуалността в мъжкото (героичното) поведение. Силата е дарена от Бога, тя е оръдие за решаването на колективно значими задачи с политически и религиозен характер (в нашия случай спасение на цялото племе). Сексуалността е тъмна и сляпа стихия, която изключва разума и въвежда ритмичното повторение на грешката в човешкото поведение, а грешката се превръща в грях, който трябва да бъде изкупен. Символичният смисъл на историята е разположен в диатопичното пространство на отношенията между високо и ниско, божествено и човешко, обществено и интимно и оттам – все така метафорично – между мъжко и женско. Самсон е герой с типично трансгресивен характер, от тези, които извършват hubris в древногръцката митология (hubris е способността-вина да се нарушат установените от боговете граници на допустимото за човека). Като всеки подобен герой (такива в древногръцката митология са например Едип, Марсий, който се състезава с бог Аполон, Арахна, дръзнала да предизвика Атина Палада), той попада в категорията на жертвените фигури; фантастичната изключителност стигматизира неговото присъствие и го обрича на гибел. Изглежда, че една от функциите на мита за чудотворното раждане е да произвежда герои с “различен” характер; някои от тях поемат “нагоре”, към възвисяване (Исак става благочестив патриарх, Самуил – велик пророк), други – “надолу”, към принизяване на Божия/мъжкия елемент в природата на човешкото.
    Още първият епизод на сагата за Самсон разказва един несполучен романс. Героят зърва млада филистимка, сърцето му закопнява по нея и той попада в редица от перипетии на проваления брак. Тук вече можем да забележим една особена и системно проведена в целия разказ диалектика на отношенията между “телесния” поглед (типичен жест на желанието в мъжката психическа икономия) и слепотата, която парадоксално се ражда чрез него. Любовта на Самсон е толкова очевидно неподходяща (племето на девойката, филистимците, е врагът, който трябва да бъде изтребен), толкова “сляпа”, че текстът е принуден да рационализира (да обясни) нейното сюжетно наличие с мотива за някакъв скрит и божествен замисъл, който в крайна сметка ще позволи да бъдат наказани омразните поробители. (Така се повтаря моделът на мотивация, който сме срещали в книга “Изход”: известният епизод, в който Йахве “втвърдява” сърцето на фараона, той отказва да пусне евреите от Египет и така само дава възможност на Господ да демонстрира седем пъти способността си за чудеса.)
    Напразни остават предупрежденията на двамата благочестиви родители; страстта преборва назорея Самсон и го довежда до границата, където желанието и садистичната отмъстителност изглеждат синкретично неразделими. Той извършва поредица от “изключителни” подвизи: убива трийсет души в град Аскалон, за да им открадне “премените”; връзва опашките на трийсет лисици по две, слага свещ помежду им и ги пуска във филистимските посеви, които изгарят до дъно, заедно с маслинените горички наоколо; пречупва “пищялите и бедрата” на група мъже… Героичното поведение се оказва с трансгресивна посока “надолу”, към инфантилните корени на страстта; любомраза, каквато се ражда в отношението към фигурата на майката според психоаналитичните теории на човешкия опит.
    Във втория епизод ще видим героя да посещава една проститутка от Газа. Обектът на любовта и този път е (с)грешен, и тази жена е невярна; сексуалността става все по-опасна и сляпа. Смъртта дебне Самсон със засадата на местните жители, но почтените приказки не завършват с двукратното повторение на някаква ключова ситуация. Той изтръгва цялата градска порта, зад която се крият филистимските нападатели, и я отнася “навръх планината” под техните смаяни погледи. Тогава се появява Далила. Сгрешената жена за пръв път получава име заедно с други подробности, които затварят кръга на нейната грешност. Далила най-вероятно е филистимка, както първата годеница, обича парите, както жената от Газа, и отгоре на всичко живее самостоятелно в собствена къща. (По някакъв начин тя самата е изключителна, най-малко изключена от библейските представи за добра и почтена жена.) Далила не е представена като дъщеря или съпруга на някого; свободната жена е олицетворение на опасността в библейския текст; тя персонифицира извън-нормалното, онова, което заплашва установената систематика на социалните връзки.
    Няма да разказвам подробно любопитния диалог, който се разиграва четирикратно между Самсон и Далила. Това, което прави особено впечатление, е натрапливата липса на психологическа мотивация в поведението на героя Самсон. Той изглежда забравил всичко, което би могъл да знае един нормален мъж на неговата възраст, включително поуките от първия и втория случай. От поведението му сякаш наднича психиката на малко дете, което не притежава опит в полето на човешките отношения, но страстно преследва своята потребност от безрезервна любов. Тази липса би могла да прикрива и някакво имплицитно знание на сюжета, което не може/не трябва да бъде експлицирано върху повърхността на библейския смисъл. Читателят остава в дискомфортно недоумение пред невъзможността да рационализира мотивите на мъжкото поведение. (Струва ми се, че точно това недоумение го кара – през всички епохи – да проектира своя познавателен дискомфорт върху “лошите” аспекти в образа на Далила.) Той се оказва изправен пред поредица от въпроси, на които не може да отговори, и текстът не му предлага никаква помощ в това отношение, а с митологичен замах го лишава от всяка надежда за помощ. Сляп ли е Самсон да не вижда, че Далила го мами по четирикратно еднакъв начин? Защо никога не изразява собствено мнение, не се опитва да разсъждава, не я укорява (поне) за досадното поведение: а “тя го отегчаваше с думите си всеки ден и го мъчеше…”? Защо разкрива тайната си на четвъртия път или тогава, когато всеки приказно-легендарен герой би бил поучен от трикратното повторение на сюжетната ситуация?
    Може би отговорът се крие в начина, по който Далила представя мотивите на своето поведение. След първите несполучливи опити тя обвинява Самсон в лъжа: “Ето, ти ме измами и ми каза лъжа…” В отношенията между двама влюбени лъжата симптоматизира липса на обич или поне на такава обич, която би погълнала всичко друго. И Далила казва точно това след третата несполука: “Защо думаш “обичам те”, а сърцето ти не е с мене?” В текста се появява ключовият термин “сърце”; ще го срещнем пет пъти в четирите поредни стиха. Всеки път това е сърцето на назорея Самсон; то става главен герой на историята в този фатален момент; история за това как Мъжът дава сърцето си на една Жена. Когато открива на Далила “цялото си сърце”, Самсон е вече изцяло неин; Господ “отстъпва” от обездушеното тяло, а “филистимците го хванаха и му избодоха очите, доведоха го в Газа и го обковаха с две медни вериги, и той мелеше в затвора” (Съд. 16:21).
    Символичната слепота на сексуалния опит най-сетне се е превърнала в телесна действителност. “Познавайки” жената, Самсон престава да знае Господ; и Господ не иска вече да знае за него. Ослепяването изиграва своята класическа роля на символична кастрация. (То всъщност идва да потвърди по малко по-живописен начин това, което разказът вече е казал с отрязаната коса.) Мъжът, който (защото?) е бил разделен от жената още в лоното на зачатието (“от майчината си утроба”), който е бил обречен на големи (“мъжки” или героични) дела, регресира към “сърдечното” място на тази липса-съдба. Остриганият Самсон престава да бъде назорей и се завръща към (желанието си за) това, което никога не е бил – син, обвързан с тялото на своята майка/жена. В този момент Далила изчезва от разказа, защото вече не му е нужна, но някъде отдалече, от пространството на потиснатите значения, бихме могли да дочуем нейния смях.


      Bible’s: Sexuality and blindness in the story about Samson and Delilah – by Milеna Kirova.
 
 
Назад [ 10 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма