| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Къси разкази: |
| Памет: |
| Интервю: |
| Подиум: |
| Фотооко: |
| Солен смях: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Поезия | |
Стихове от Лиляна Стефанова.
Poems by Lilyana Steffanova. |
|
Лиляна Стефанова е родена в София. През 1947 г. записва в Москва театрална режисура, а след това завършва Литературния институт “Максим Горки”. Работи и печата в литературни издания в страната; участва в крупни международни форуми, като председател на българския ПЕН-клуб и като секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.. Публикувала е десетки с книги със стихотворения, пътеписи, документална проза, есета, етюди, беседи със съвременни писатели... В декемврийския брой на “Простори Лиляна Стефанова разговаря с норвежкия писател Едуард Хуем.
Снимка Мирослава Арнаудова. Трети национален фотографски салон Варна 2005
ВРЪСТНИЦАТА Двамата посадихме
тази кралска смоковница.
Ето я на скалистия бряг,
разперила клони,
хванала времето в длани,
зелена и богоравна.
Тя е на възрастта
на нашето първо
обичам те!
Защо любовта
така безразсъдно
загуби своята градска корона?
Своите сокове?
Своя кипеж?
Умря в бедност,
без къшей надежда.
Без глътка буйство.
Умря.
А как зеленее,
как тържествува
връстницата на нашето първо
обичам те!
ДУША ПО МОНОКИНИ Замина дискотеката на лятото.
И чувам пак
хрущенето на мидени черупки
под гумените си ботуши.
Душата ми по монокини
освободена, ненаситена.
Магията на хоризонта ме обсебва.
Чета надрасканите стихове,
които вятъра
оставя върху пясъка.
Опитвам се и аз,
но той безочливо
изтрива моя ямб -
добре позната ревност
сред поетите!
Харесва ми хазартния му нрав
и неговото нагло превъзходство.
И все пак помежду ни има родство.
Това ми стига.
Душата ми - довчера
римувала бензин и безнадеждност
по градските кръстовища -
сега зазубря
хруптенето на мидени черупки
и неговия неримуван стих.
СРЕБРОТО Вече е късно
да стигна
в двайсет под нулата
до ония лавинни рилски била,
вкусили бялата смърт.
Но се моля,
за кой ли път -
да слизат при мен,
когато мрачна мисъл
заварди духа ми.
Да се спускат
техните снежни чела
в делника мърляв –
преди да ме задуши.
Да засвятка
скрежа на вечното –
когато и аз -
овъргаляна,
овълчена,
обречена -
цяла в тленния свят
на дребни души.
И ако някой
прозрачен ден
реша да измеря
с какво бях богата
и дали съм била -
да блесне среброто,
чисто и мъдро
на ония далечни лавинни била. |
|
|
Назад
[ 1 ]
Напред |
|
ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА