| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Къси разкази: |
| Памет: |
| Интервю: |
| Подиум: |
| Фотооко: |
| Солен смях: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Памет | |
От и за Иван Манолов.
From and To Ivan Manolov. |
|
 ИВАН МАНОЛОВ 1961 - 2005
Кратък бе животът на Иван Манолов.
За своите четиридесет и четири години той не успя да придобие широка известност, но събра достатъчно опит и умения, за да се осъществи като поет.
Тихият и скромен живот, който водеше извън литературата, го правеше притеснителен и сякаш снижаваше самочувствието му, когато общуваше в литературните кръгове. Но всеки, който прочетеше или чуеше негови стихове, не можеше да остане безразличен и да не забележи самобитния му и органичен талант.
Но Иван Манолов бе не просто талантлив поет; той бе поет с висока отговорност пред словото. Той съзнаваше, че не е достатъчно да притежаваш дарба. Дарбата трябва да се развива и обогатява. И той работеше търпеливо и упорито. Стиховете му се раждаха трудно, но бяха искрени, дълбоки, съкровени.
Сега, когато го няма, осъзнаваме стойността на неговото поетическо дело и разбираме каква тежка загуба е понесла българската поезия. Иван Манолов е ярък представител на съвременната литература, принадлежащ без съмнение към нейните високи върхове.
Истинският живот на поета започва след неговата смърт. Животът на Иван Манолов в поезията ще бъде дълъг и светъл.
“Простори” скърби за него, защото го обичаше и ценеше високо.
Бог да прости Поета!
ДИМИТЪР КАЛЕВОТМЕСТВАНЕ На Иван Манолов
Колкото пъти подхващаме тема за ритъма,
в твойте зеници се свличаха есенни кестени,
даже умът ти изглеждаше някак отместен,
сякаш го пращаше някъде нещо да пита.
Помниш ли руския студ над Площада на Пушкин –
беше без шапка, „Остана във Варна” – ми каза,
взе си цигара, опита да снимаш и уж ни
снима – оказа се, че сме излезли размазано.
После поехме към паметника на Есенин,
после ме пита защо Манделщам ми харесва.
Всъщност тогава не знаех какво е отместване,
мислех, че просто в Москва ти е страшно студено.
Точно тогава, о, Боже, по същото време
ти си ми казвал: „Ела да вечеряме скришно”,
казвал си още: „След малко ще спреш да ме мислиш,
още след малко ще мислиш отново за мене...”
Всичко тогава отдавах на лошото време,
мислех си: „Всички поети говорят отместено,
в моята Варна паветата плачат от кестени,
а във Москва е ужасно, ужасно студено.”
После разбрах, че трепериш от друго трептене.
После разбрах, че поетът отмества телата си –
смъртното тяло от тялото на душата си,
а помежду им люлее лиричното време.
ИВАН МАНОЛОВ
КРИЛЕ НА РАЗПЯТИЕ Като някой гмуркач, който бърза нагоре да диша
и последната глътчица въздух в гърдите укрива,
стискаш зъби и търсиш пролука в дълбоката ниша,
по-напрегнат дори от стрелата в самата тетива.
Но какво те очаква отвъд зад гнетящия тътен
на машината прашна, която върти колелото,
щом потресен видя на живота си образа смътен
да напомня криле на разпятие върху Голгота.
И разбра, че от словото повече нищо не става,
само дето от сутрин до вечер измъчваш небцето.
Ако няколко думи, отвени от купища плява
ти намерят езика, едва ли ще сринат небето.
Няма кой да ги чуе – щурците задъхано пеят,
мъкнат хляба си мравките, стърже с ренде дървоядът.
Безучастно угасват и светват звезди в полилея
на студения космос и всичко край теб се разпада.
А би трябвало днес да си радостен – стигна средата
И поискаш ли, може с ръка да докоснеш успеха.
Но изписваш сломен: сляп е тласъкът, който ни мята.
Няма нищо напред и това, че летим, е утеха! |
|
|
Назад
[ 8 ]
Напред |
|
