| Съдържание |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Имена: |
| Къси разкази: |
| Памет: |
| Интервю: |
| Подиум: |
| Фотооко: |
| Солен смях: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Поезия | |
Стихове от Павел Цветков и Боян Върбанов.
Poems by Pavel Tsvetkov and Boyan Varbanov. |
|
Bоян Върбанов Роден на 19 април 1931 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), живее във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, работил е като редактор в софийски и варненски вестници, в радиото и телевизията. Автор на лиричните сборници „Няма ги мъжете у дома” и „Смълчано небе”. Публикувал е стихове, разкази и публицистика в „Литературен фронт”, „Пулс”, „Пламък”, „Везни” и др. БОЯН ВЪРБАНОВ
***
Ще тръгнеш ли в часа на свечеряване
през джунглата на свойто неспокойство,
през хладните пустини на тъгата
и непонятните реки на обичта?
Ще тръгнеш ли във този късен час
към златните измами, към надеждата,
към дните с дъх на прегоряла страст
и порив див по циганското лято?
В часа на свечеряване ще тръгнеш ли
към дансинга, където стене още оня джаз
и с хрипкав глас настройва мрака
за утрешната твоя неотменна нощ?
ПОДНОЖИЕ Все там, сред отломъци от минало,
покрай застинали скали от бъдеще,
изтича неизтеклото още време
в тресавищата на самотния ни ден.
В заслони от отминала любов,
в хралупи от настръхнало спокойствие,
сред крясъци от мъртви истини
и смътни очертания от залези
едва ли някога докрай ще разберем
защо са пролетите вече без ухания,
защо тъй бързо идва есента,
защо и в жегите на късно лято
студът в душите трупа сняг
и ние, в непрестанни преходи залутани,
останали без дъх,
сред преспите на своето подножие
пъртина все разриваме и търсим връх.
ПЪТУВАНЕ Какъв е този денонощен влак,
със който все за някъде пътуваме
във старите раздрънкани вагони
със весели и тъжни пътници край нас?
Сред проломи, затрупани от сняг,
в посърнали от жегите поля,
през мостове и сумрачни тунели,
край есенно покрусени лъки
и пролетно разцъфнали поречия,
безкрайно дълго все пътуваме,
с товар от много думи неизречени...
Павел Цветков гостува на “Простори” през юли т.г. Роден е през 1971 г. във Варна, завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология. ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ
МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО Ако съществуваше
машината на времето,
щях да те открадна
от количката
на майка ти,
от яслите
зад блока,
от родилните везни,
от топките
на татко ти,
от мисълта на Бога,
и да те имам
цял живот
до себе си.
***
Цял живот се уча
как да пиша името Ти,
Господи.
Цял живот броя
листата на дървото,
без да мога
да дешифрирам силата,
която
налива сока в корените.
Близо век живея,
а така и не успях
да излекувам
сричането.
ПРОЩАЛНО ПИСМО Те казаха, че аз съм те убил.
Нима бях длъжен да приема любовта ти?
Разпитваха къде, с кого съм бил,
почувствах се като герой на филм,
във който се разказва за смъртта ти.
Изправен на последния етаж,
с трепереща ръка захвърлям фаса.
Оставих те сама на онзи плаж,
да бъда с теб ми липсваше кураж,
но трийсет метра под деветата тераса
ще им докажа колко съм различен
като напиша с кръв, че те обичам. |
|
|
Назад
[ 2 ]
Напред |
|
