Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Преводи:

Имена:

Къси разкази:


Памет:

Интервю:

Подиум:

Фотооко:

Солен смях:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Стихове от Павел Цветков и Боян Върбанов.
Poems by Pavel Tsvetkov and Boyan Varbanov. 
 

    Bоян Върбанов Роден на 19 април 1931 г. в с. Сеячи (сега квартал на Попово), живее във Варна. Завършил е Философско-историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, работил е като редактор в софийски и варненски вестници, в радиото и телевизията. Автор на лиричните сборници „Няма ги мъжете у дома” и „Смълчано небе”. Публикувал е стихове, разкази и публицистика в „Литературен фронт”, „Пулс”, „Пламък”, „Везни” и др.

    БОЯН ВЪРБАНОВ
    ***
    Ще тръгнеш ли в часа на свечеряване
    през джунглата на свойто неспокойство,
    през хладните пустини на тъгата
    и непонятните реки на обичта?
    Ще тръгнеш ли във този късен час
    към златните измами, към надеждата,
    към дните с дъх на прегоряла страст
    и порив див по циганското лято?
    В часа на свечеряване ще тръгнеш ли
    към дансинга, където стене още оня джаз
    и с хрипкав глас настройва мрака
    за утрешната твоя неотменна нощ?
    ПОДНОЖИЕ
    Все там, сред отломъци от минало,
    покрай застинали скали от бъдеще,
    изтича неизтеклото още време
    в тресавищата на самотния ни ден.
    В заслони от отминала любов,
    в хралупи от настръхнало спокойствие,
    сред крясъци от мъртви истини
    и смътни очертания от залези
    едва ли някога докрай ще разберем
    защо са пролетите вече без ухания,
    защо тъй бързо идва есента,
    защо и в жегите на късно лято
    студът в душите трупа сняг
    и ние, в непрестанни преходи залутани,
    останали без дъх,
    сред преспите на своето подножие
    пъртина все разриваме и търсим връх.
    ПЪТУВАНЕ
    Какъв е този денонощен влак,
    със който все за някъде пътуваме
    във старите раздрънкани вагони
    със весели и тъжни пътници край нас?
    Сред проломи, затрупани от сняг,
    в посърнали от жегите поля,
    през мостове и сумрачни тунели,
    край есенно покрусени лъки
    и пролетно разцъфнали поречия,
    безкрайно дълго все пътуваме,
    с товар от много думи неизречени...

    Павел Цветков гостува на “Простори” през юли т.г. Роден е през 1971 г. във Варна, завършил е Софийския университет “Св. Климент Охридски”, специалност българска филология.

    ПАВЕЛ ЦВЕТКОВ
    МАШИНАТА НА ВРЕМЕТО
    Ако съществуваше
    машината на времето,
    щях да те открадна
    от количката
    на майка ти,
    от яслите
    зад блока,
    от родилните везни,
    от топките
    на татко ти,
    от мисълта на Бога,
    и да те имам
    цял живот
    до себе си.
    ***
    Цял живот се уча
    как да пиша името Ти,
    Господи.
    Цял живот броя
    листата на дървото,
    без да мога
    да дешифрирам силата,
    която
    налива сока в корените.
    Близо век живея,
    а така и не успях
    да излекувам
    сричането.
 
    ПРОЩАЛНО ПИСМО
    Те казаха, че аз съм те убил.
    Нима бях длъжен да приема любовта ти?
    Разпитваха къде, с кого съм бил,
    почувствах се като герой на филм,
    във който се разказва за смъртта ти.
    Изправен на последния етаж,
    с трепереща ръка захвърлям фаса.
    Оставих те сама на онзи плаж,
    да бъда с теб ми липсваше кураж,
    но трийсет метра под деветата тераса
    ще им докажа колко съм различен
    като напиша с кръв, че те обичам.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма