Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Преводи:

Имена:

Къси разкази:


Памет:

Интервю:

Подиум:

Фотооко:

Солен смях:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Имена
Стефан Венедикт Попов– между реториката, музиката и сградостроенето.
Steffan Venedict Popov& between rhetoric, music and building. 
 
    Георги Кацарски
    Стефан Попов е роден през 1889 г. във Варна.
    Баща му Венедикт Попов е бесарабски българин. Завършва правни науки в Европа, след което идва в прародината. Назначен е за съдия в Русенския апелативен съд, а след няколко години се премества във Варна. Става окръжен управител и народен представител. Тук се жени за гъркиня.
    Синът Стефан Венедикт Попов завършва със златен медал класическия профил на Мъжката гимназия и заминава за Белгия, за да следва архитектура. Не след дълго се прехвърля в Германия и взима диплома в Мюнхен тъкмо в навечерието на Балканската война. Завършва в съкратен срок Школа за запасни офицери и участва като младши офицер във всички войни. Към края на Първата световна война е ранен тежко, като за това получава военно инвалидна пенсия. Награждаван е с орден за храброст.
    Стефан Попов е чувствителна натура и изживява дълбоко погрома и разрухата след войните.
    Къщата на Боян Блъсков - издател, на ул. “Преслав” 59 и курортен дом “Плаж Варна” - ул. “Приморски” 59
    Започва да упражнява своята професия на частна практика в града. Периодът е труден: криза и финансов недоимък. През годините след войните обаче Варна се ръководи от силни кметове като Димитър Кондов, Петър Стоянов, Никола Попов, които успяват да преодолеят критичния спад и да създадат условия за възход на града. Подготвена е програма за развитие на Варна като международен курорт и като културен център. Започват да се строят луксозни частни и обществени сгради със значителни архитектурни стойности. Стефан Попов има възможност да покаже и доразвие своите способности. Проектира ценни сгради, като почти всички са архитектурни паметници. Ето някои от тях:
    * сградата на бул. “Княз Борис I” 46 (къщата на търговеца Мешу);
    * сградата на бул. “Владислав” 7 (къщата на аптекаря Новкиришк);
    * халите на улица “Сан Стефано” (сега съборени);
    * сградата на бившето Съветско консулство на ул. “Братя Шкорпил” 22;
    * първата жилищна кооперация в града на бул. “Приморски” 9, известна повече като “Плаж Варна”, или като “сградата на Венедикт Попов” (тя е строена върху 340 кв. м на пет етажа с партер и магазини);
    * къщата на Антон Пейчев на бул. “Сливница” 20 (бившият Окръжен комитет на БКП, сега Булбанк);
    * сградата на Българското параходно дружество на бул. “Приморски”;
    * къщата на Боян Блъсков на ул. “Преслав” 59;
    * къщата на семейство Холевич на ул. “Драган Цанков”;
    И това не е всичко.
    Заедно с архитект Дабко Дабков Попов изгражда внушителната сграда на Варненската търговско-индустриална камара (днес Щабът на ВМС) на улица “Преслав” 16.
    Прави камбанарията и подменя покривната конструкция и кубетата на Катедралния храм-паметник “Св. Успение Богородично”.
    Сградата на Параходство БМФ 1937 г. - ул. “Приморски” 1 и сградата на бул. “Княз Борис I” 46 (къщата на търговеца Мешу)
    Строи още много други частни къщи, които ще бъдат издирени и попълнени към фонда му.
    Стефан Венедикт Попов е виден общественик, няколко мандата е общински съветник, през 1931 г. е народен представител. Член е на БИАД - Варна, като през 1920 г. заема длъжността секретар-библиотекар.
    Освен професионалист и общественик, той притежава рядката дарба на красноречието. Малко адвокати могат да се състезават по реторика с него. Владее шест езика, в това число и латински. Свири на виолончело, мандолина и цигулка.
    Стефан Попов е едър мъж. Видът му вдъхва уважение и страхопочитание. Но всъщност е общителен и човеколюбив. Както се казва - народен човек. Предразполага хората към себе си. Особено го обичат работниците, на които осигурява работа. Държи се с тях като равен с равен, не ги дели по етнос и произход. Често споделя трапезата си с тях.
    Къщата на Григор Пейчев - 1923 г. - днес в нея се намира Булбанк и сградата на бул. “Владислав” 7 (къщата на аптекаря Новкиришк); 
    При установяването на комунистическата власт Стефан Венедикт Попов е изправен пред Народния съд и осъден на 15 години затвор. Семейството е изселено в с. Добрина, Провадийско, а имуществото му - конфискувано.
    Освободен е предсрочно през 1953 г., но е крайно оскърбен от нанесените му морални и физически удари. Излиза от затвора с разклатено здраве. Умира на 2 септември 1956 г.
    Хилядно множество го изпраща в църквата “Свети Архангел Михаил” и до последния му дом в Старото гробище на Варна.
    Уважението не може да се затвори зад решетки.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма