Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:


Есе:

Преводи:

Имена:

Къси разкази:


Памет:

Интервю:

Подиум:

Фотооко:

Солен смях:

Книга 8 Книга 9
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
  
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата  за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност.  Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.
Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.
Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
Статии
Поезия
Стихове от Лиляна Стефанова.
Poems by Lilyana Steffanova. 
 

     Лиляна Стефанова е родена в София. През 1947 г. записва в Москва театрална режисура, а след това завършва Литературния институт “Максим Горки”. Работи и печата в литературни издания в страната; участва в крупни международни форуми, като председател на българския ПЕН-клуб и като секретар на Културната комисия на Международния комитет за европейска сигурност и сътрудничество в Брюксел.. Публикувала е десетки с книги със стихотворения, пътеписи, документална проза, есета, етюди, беседи със съвременни писатели... В декемврийския брой на “Простори Лиляна Стефанова разговаря с норвежкия писател Едуард Хуем.

    ЛИЛЯНА СТЕФАНОВА

    Снимка Мирослава Арнаудова. Трети национален фотографски салон Варна 2005
    ВРЪСТНИЦАТА
    Двамата посадихме
    тази кралска смоковница.
    Ето я на скалистия бряг,
    разперила клони,
    хванала времето в длани,
    зелена и богоравна.
    Тя е на възрастта
    на нашето първо
    обичам те!
    Защо любовта
    така безразсъдно
    загуби своята градска корона?
    Своите сокове?
    Своя кипеж?
    Умря в бедност,
    без къшей надежда.
    Без глътка буйство.
    Умря.
    А как зеленее,
    как тържествува
    връстницата на нашето първо
    обичам те!
    ДУША ПО МОНОКИНИ
    Замина дискотеката на лятото.
    И чувам пак
    хрущенето на мидени черупки
    под гумените си ботуши.
    Душата ми по монокини
    освободена, ненаситена.
    Магията на хоризонта ме обсебва.
    Чета надрасканите стихове,
    които вятъра
    оставя върху пясъка.
    Опитвам се и аз,
    но той безочливо
    изтрива моя ямб -
    добре позната ревност
    сред поетите!
    Харесва ми хазартния му нрав
    и неговото нагло превъзходство.
    И все пак помежду ни има родство.
    Това ми стига.
    Душата ми - довчера
    римувала бензин и безнадеждност
    по градските кръстовища -
    сега зазубря
    хруптенето на мидени черупки
    и неговия неримуван стих.
    СРЕБРОТО
    Вече е късно
    да стигна
    в двайсет под нулата
    до ония лавинни рилски била,
    вкусили бялата смърт.
    Но се моля,
    за кой ли път -
    да слизат при мен,
    когато мрачна мисъл
    заварди духа ми.
    Да се спускат
    техните снежни чела
    в делника мърляв –
    преди да ме задуши.
    Да засвятка
    скрежа на вечното –
    когато и аз -
    овъргаляна,
    овълчена,
    обречена -
    цяла в тленния свят
    на дребни души.
    И ако някой
    прозрачен ден
    реша да измеря
    с какво бях богата
    и дали съм била -
    да блесне среброто,
    чисто и мъдро
    на ония далечни лавинни била.
 
 
Назад [ 1 ] Напред
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30  години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма