Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Преводи:

Къси разкази:

Палитра:

Памет:

Око:

Наследство:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Памет
Божидар Божилов - Стихове
Poems by the late Bulgarian poet Bozhidar Bozhilov 
 
БОЖИДАР БОЖИЛОВ
1923 – 2006

И Божидар Божилов се пресели в отвъдното. Земята прие остарялото и поразено от болести негово тяло, за да освободи младата му, неспокойна и отдадена на словото душа.
Той живееше с литературата и я създаваше с някаква чудотворна лекота, бързина и красота. Затова и пишеше толкова много и за всичко. Думите му пресъздаваха безкрайния живот и все не свършваха. Тези, които не го четяха, смятяха, че тези думи са повърхностни и измислени.
Живи и истински бяха обаче тези думи!
Но Божидар Божилов не само не беше повърхностен, но поезията му е изпълнена с драматизъм, проникновеност и искреност. Поетът се вълнуваше от всичко в живота и майсторски превръщаше вълненията си в стихове, проза, драми.
Тези, които го познаваха и дружаха с него, знаят колко духовит и остроумен човек бе Божидар Божилов. Шегите му нямаха край. Някои от тях той описа, други дълго ще се разказват и ще се превърнат във фолклор.
Божидар Божилов се роди край морето, във Варна, и живя целия си живот с морето и Варна. Може би затова и бе толкова непринуден, естествен, достъпен и възвишено отдаден на любовта и словото.
Божидар Божилов е един от най-големите български поети на ХХ век!
Бог да го прости!
КНИГА
Всичко завършва с една книга
Маларме
Завършва всичко там, сред страниците бели,
които не мастило, а жадно са поели
привечерния хлад на оня миг случаен,
когато две очи погледнали са с таен
възторг към твоите. Завършва всичко там –
и трескавия глад, и веселия плам
на нежностите. Там е също тъй по-сетне
досадата лилава на часовете летни.
Омразата е там. Раздялата студена,
от градската луна нелепо осветена.
И там е също тъй понякога, уви,
разсъдъчния час с надгробните треви,
разбъркани от вятъра. Той шепне тихо (колко тихо)
за оня първи миг забравените стихове.
В сърцето ти омраза и ярост се надига
към теб самия, теб, превърнат вече в книга.
А беше някога от нежности обзет,
човек, роден за младост. Сега си стар поет.
Сега не вярваш сам, че е било това,
засъхналото в празника на мъртвите слова.
ЖАЖДА
Това са стиховете ми. Това са.
Но ти не вярвай, че са стихове!
В тях има атом, има лъч опасен,
от който се създават светове
измислени. Това не са куплети.
Това са нощи и това са дни.
Живели ли са някога поети,
които са обичали жени,
но били са презирани, осмяни?
Не зная нищо. И защо да знам?
Очите си аз ще покрия с длани
и ще мълча сред тишината сам
и всъщност с всички, с мен вървели в боя
за щастие, за сила и любов.
Това са стиховете. Те са мои.
За тях и на каторга съм готов,
защото те са дни и те са нощи,
които съм изчакал и живял.
Но искам да живея още, още!
До болка да се слея с листа бял.
Да си измислям стихове, в които
напролет дъжд да заплющи,
да израсте в април зелено жито,
посипано от весели звезди.
 
 
Назад [ 6 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма