КНИГА
Всичко завършва с една книга
Маларме
Завършва всичко там, сред страниците бели,
които не мастило, а жадно са поели
привечерния хлад на оня миг случаен,
когато две очи погледнали са с таен
възторг към твоите. Завършва всичко там –
и трескавия глад, и веселия плам
на нежностите. Там е също тъй по-сетне
досадата лилава на часовете летни.
Омразата е там. Раздялата студена,
от градската луна нелепо осветена.
И там е също тъй понякога, уви,
разсъдъчния час с надгробните треви,
разбъркани от вятъра. Той шепне тихо (колко тихо)
за оня първи миг забравените стихове.
В сърцето ти омраза и ярост се надига
към теб самия, теб, превърнат вече в книга.
А беше някога от нежности обзет,
човек, роден за младост. Сега си стар поет.
Сега не вярваш сам, че е било това,
засъхналото в празника на мъртвите слова.
ЖАЖДА
Това са стиховете ми. Това са.
Но ти не вярвай, че са стихове!
В тях има атом, има лъч опасен,
от който се създават светове
измислени. Това не са куплети.
Това са нощи и това са дни.
Живели ли са някога поети,
които са обичали жени,
но били са презирани, осмяни?
Не зная нищо. И защо да знам?
Очите си аз ще покрия с длани
и ще мълча сред тишината сам
и всъщност с всички, с мен вървели в боя
за щастие, за сила и любов.
Това са стиховете. Те са мои.
За тях и на каторга съм готов,
защото те са дни и те са нощи,
които съм изчакал и живял.
Но искам да живея още, още!
До болка да се слея с листа бял.
Да си измислям стихове, в които
напролет дъжд да заплющи,
да израсте в април зелено жито,
посипано от весели звезди.