Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Преводи:

Къси разкази:

Палитра:

Памет:

Око:

Наследство:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Поезия
Стихове от Христо Боранов, Десислава Неделчева и Петър Костов
Poems by Christo Boranov, Dessislava Nedelcheva and Peter Kostov 
 

Христо Боранов завършва Медицинския университет във Варна, след което работи като лекар в Бургас. Издал е книгите “Среднощни стихове”, “Стъпки в паважа”, “Защо”, “Заложник на думите“ и др. Член е на Съюза на българските писатели.

Гео Милев Автопортрет, 1921
Из изложбата “Гео Милев и българският модернизъм”
ХРИСТО БОРАНОВ
Неужели и жизнь отшумела,
отшумела, как платьe твое?”
1916 БЛОК
Безпощадно се движа към края.
Ръбат крачките кората на пътя.
Намигва Вечерница - запетая.
Сенките в мрака сенки измътят.
Уж куражлия - всичко е ясно.
Каквото ще - да има под края.
Лае ме злостно Времето бясно.
Ще го ухапя, не да се оправдая.
Луд съм. Но само ТИ го знаеш!
ВЕЧЕР В БУРГАС
На Цв. Марангозов
Недоизпита чаша
Недоизпушена цигара
Недоизбити спомени
Недоизтрити врагове
Недоизбавени приятели
Недоизмамени жени
Недоизмолена любов
Недоизгонена тъга
Недоизкормена лъжа
Недоизгорен в себе си
Недоизпята песента е
ПОСЛЕПИС:
В брега на кожата
вълна след вълната
се разбива..
И тайнописът им
със думи водорасли
следи от влюбени пети
по пясъка
прикрива!
На Пенчи
Не зная как по пътя ме настигна
и крачките си с моите изравни!
Не питам - очи от мен не вдигаш,
а ирисите ти искрят като главни!
Знам, в първата бургаска кръчма
ще влезем заедно - без глезене
ще удвояваме поредната поръчка,
на келнера взаимно ще се плезим.
И няма... няма нищо да говорим!
Ще ни отмине циганката с рози.
И куче безпризорно - безспорно,
на мълчанието кокала ще глозга.
Ще пия аз, а ти ще ме настигаш –
нали със мен във ъгъла приседна.
Излиза някой - вратата намигва,
но имаме ние глътка последна.
Имаме, имаме още - глътка бездумие!
Имаме, имаме още - глътка надежда!
Имаме, имаме още - глътка безумие!
Имаме, още имаме - сълзи, изглежда!
ИЗМИСЛИЦИ
Измислям си!
Непрекъснато си измислям:
- че съм защитник на обречена кота;
- че коленича пред олтара на Ботев;
- че съм против всякакви властници;
- че откривам на подлеците маските;
- че всички мисли подреждам гласно;
- че псувам наляво и дясно Маркса;
- че бленувам барикади и революции;
- че със стихове ръся еснафи-молци;
- че пазя частта от семейната квота;
- че обичам морето, Бургас на Фотев;
- че съм най-, ама най-добрия баща;
- че зная всичките „от живота неща”;
- че очаквах - ах! - най-новата дата;
- че се моля на икона на Свободата!
Измислям се.
Непрекъснато се измислям:
- с луда рима, че съм див;
- с дива тъга, че съм жив!

Десислава Неделчева Родена на 4 септември 1973 г. във Варна, завършва българска филология в СУ „Св. Кл. Охридски”. Публикува стихове и литературна критика в „Литературен вестник”, „Култура”, „Литературен форум” и др. Автор е на стихосбирката „Прози в края на века” (1998, 2000).

Десислава Неделчева
БЕЗСЪНИЦИ II
„Сега съм у дома, сега съм пак поет”
Веднъж видях една картина как мамеше
в очите нагло друга някаква картина
наподобяваше я тъй като я виждаше отсреща
Беше ли виновна първата че вижда втората
Освен това видях един език с насладите
на вечерта
да се пързаля по уличките на Латинския
В сърцето съм на Рила във техния живот
и по една случайност той така подробно
преди сто години търсил място за да гледа
смисълът понеже е навсякъде но от Рила
цялата природа гледал тъй облегнат върху
тази органичност
още оттогава той ни има от разстояние
Който се завърне в Рила мигновено си харизва
спомените на другите
оставя ги и те директно не му трябват Одисей
мъжът с най-много спомени но щом се върнал
забравил
Когато се обърнал да я види вече не я помнел
и тогава заоглеждал многобройните жени
впрочем
сега бил пак поет: сега бил у дома

Петър Костов Роден на 8 февруари 1927 г. в с. Беглеж, Плевенско, лекар по образование, живее във Варна. Художник, автор на сборника „1001 карикатури” и „Двоен човек” (сатирични стихове и рисунки), илюстратор на над тридесет книги с поезия и проза. Лиричното му творчество е публикувано в книгите „Листопад” (2000), „Кратката илюзия– живот” (2000) и „Нежност до поискване” (2004).

Гео Милев Рисунка
Из изложбата “Гео Милев и българският модернизъм”

Петър Костов
КАФЕ ЗА ДВАМА
Когато пиехме кафето
с теб,
повей от пещ
на арабска пустиня
и от далечна бразилска плантация
с уханна нежност
слизаше
при нас...
Блести кафето в чашките,
тъмнее –
от пот лакираната кожа на мулатка –
горещо, силно, ароматно, сладко,
и винаги с един
привкус горчив –
от болката
по щастието,
дето –
на косъм само –
ни отмина...
 
 
Назад [ 1 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма