Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Поезия:

Есе:

Преводи:

Къси разкази:

Палитра:

Памет:

Око:

Наследство:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Преводи
Стихове от Светлана Кекова и Константин Ваншенкин
Poems by Svetlana Kekova and Constantine Vanshenkin 
 
Светлана Кекова. Родена на остров Сахалин, живее в гр. Саратов, по образование е филолог. Автор е на четири стихосбирки, лауреат е на награда, носеща името на писателя Аполон Григориев.
Светлана Кекова
***
На пеперудите раздай ти имена
такива, че цветът им да се отгадава.
На зимните пчели дай мед и топлина,
а на децата дай тамян, дай злато, слава.
В дома ми влез – ще пална аз свещта
и в тъмното лице ще скрия в длани.
Кажи ми „Замълчи” – ще млъкна аз в нощта.
Кажи ми „Заплачи” – ще плача изтерзана.
Душата ми се къпе в светлина – тъй дъжд
целува кораба, и птича песен литва.
Кажи ми ти „Обичам те” – и отведнъж
аз теб ще разбера като молитва.
О, как духът обича напуснатата плът,
как вечността обича пропусната минута,
как Господ ни обича един-единствен път –
нас, грешните, нас, голите и плачещи нечуто.
***
Да кацна над вълните – сух листец,
от бурен да си изплета венец,
от чело да отметна кичур бял,
от свирчица овчарска – звук запял,
да чезна като облак в небосвод,
да пея лек да е сегашният живот –
и Господ ще протегне ръцете си добри,
грехът ми в огън мой тогаз ще изгори,
от теб простена аз, нещастната жена...
Бленуване е туй, и страх мой, и вина.
***
Готова е постелята ни, брачната,
далеч зад облачния строй
лети самотната, невзрачната,
мушица мъничка, прозрачна тя
над потъмнелия порой.
И теб, виновника, случайния,
за смърт и обич, за това
през пламъка на отчаяния
ще видя, ще те позова
на вечен пир в чертога, царския,
с мушици разлетени пак...
В Тамбов ли, в Ртишчев би, в Аткарск ли е,
на пясъчния речен бряг
в ответ на думите, неверните,
тъй както шум иззад стена,
венчава с аромата атмосферния
бедата ти със моята вина.
Тъй летен ден дъга венчава го
с небе прозрачно и мълчи,
тъй ангел някъде над Ладога
с прашинка мъничка в очи
минава като сянката нечакана
и ясно ни е за какво
стои си над река разплакана
обляното в сълзи дърво.

Константин Ваншенкин. Роден през 1925 г. Руски поет от военното поколение, автор на многобройни лирични книги. Поезията му осмисля приемствеността на поколенията и човешкия дълг към своето време.
 
Константин Ваншенкин
***
Свири оркестър печален.
Черния лъскав капак
вдигна жена над рояла.
И януари е пак.
Капки звънтящи се молят.
Снежен се вихри въртоп.
Но подир всичко защо ли
млъква внезапен синкоп?
В снежната зима безлюдна,
в зимната глуха тъма
нотите тъй й е трудно
тя да прелиства сама.
СЛЕД СВИЖДАНЕТО
И пак, щото така е редно,
през шпионката тя
поглежда, и пак за последно,
зад смълчана врата.
После бързо отваря
и от него тя там
се откъсва, не разговаря,
с болка пак и без срам.
Сетне все без почивка
във домашна среда
заличава с усмивка
коварна следа.
***
Тя тихо живяла би вечно.
Понявга дочуваше глас –
потребност от тайна сърдечна,
от неизпитвана страст.
Тя скришно си беше мечтала –
ти сам наречи си го зов.
Тя искрено беше желала
такава потайна любов.
ПЛАЖ
Едни лежат си по корем –
смирени са като в каторга.
А други голи са съвсем,
тъй откровено, като в морга.
Какъв урок е туй не знам.
Не ми го преподавате вий гласно.
...Синее се морето там,
небето горе пък е ясно.
От руски Тихомир Йорданов


      Poems by Svetlana Kekova and Constantine Vanshenkin
 
 
Назад [ 3 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма