Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:


Поезия:

Есе:

Преводи:

Къси разкази:

Бележник:

Неюбилейно:

Мелпомена:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Поезия
Стихове от Димитър Стефанов, Иван Овчаров и Боян Върбанов
Poetry: verses by Dimitar Steffanov, Ivan Ovcharov and Boyan Varbanov 
 
Димитър Стефанов е роден на 20.03.1932 г. в с. Шумата, Габровско. Завършва гимназия в Дряново и чешка и българска филология в Прага (1954). Работи като редактор в Радио София (1955 - 1969), изд. “Народна младеж”, “Български писател” и сп. “Пламък”. Сътрудничи в много периодични издания. Поет и преводач, един от известните автори на хайку в българската поезия. Основни поетични книги: “Най-голямото небе” - стихове (1965), “Знак за събиране” - стихотворения (1968), “Верига от криле” - стихове (1970), “Долу на слънцето” - стихотворения (1970), “Стихотворения” (1975), “Стихотворения и поеми” (1978).
ДИМИТЪР СТЕФАНОВ
НЕДОСЕГАЕМИЯТ
Високо, недосегаем.
Добре че клонът
беше без плодове,
иначе щях да хвана пръта.

В ОТГОВОР
Нямал съм страх от тебе,
мой живот до болка познат
и все още докрай неизвестен.
Знам, че веднъж заради
моята съпротива или
детската ми упоритост,
както искаш го наречи,
нервите ти не издържаха
и ти побесня: “Ще те смачкам!”
Пък аз, понеже бях смачкал вече
стръкче здравец на двора,
ти отвърнах: “Ще ти ухаем.”
 
СЕДЕМТЕ ЧУДЕСА
Седемте чудеса на света...
Не съм и помислял
да участвам наравно с другите
В тази световна анкета,
а не съм и поканен.
Иначе всичко щях
да го взема на сериозно,
да посоча тогава
седемте козлета на баба
и притаения детски дъх
пред приказката за тях.
 
Иван Овчаров е роден на 18 август 1959 г. в Русе. Живее във Варна. Учител е по българска литература в Националната хуманитарна гимназия “Константин Преславски”. Автор е на шест стихосбирки, между които “Прощаване с небесата” – “Бряг принт”, Варна, 1992 г., “Мъртъв сезон” – Варна, литературен форум,1994 г., “Mъжете на България” – Варна, “Бизнес – плюс”, 1992 г.
Иван Овчаров
* * *
На Атанас Стоев
Неоседланите въздишки
се умножават.
И всичко друго е излишно.
Това остава.
Като възвишена реликва –
оглозган кокал...
Да оцелееш е да свикнеш,
както –
с бинокъл.
Въздишките са уморени –
без цел, без име...
Дори морето е до време –
все по-незримо.
Не знам какво е вече път и
какво е същност –
човекът е случаен тътен
във сън несвършващ.
Неоседланите въздишки
се умножават...
Поне след тях да се подпишеш –
това остава.
* * *
Каквото има да се случи –
ще дойде мигом.
Ще ослепи като юмрук и
ще си отиде...
Необяснимо кратко,
просто –
като изригне,
а смисълът е после,
после –
в каквото смигне.
Но днес, и утре,
и докрая
отглеждаш риска –
да се взривиш,
без да узнаеш,
каквото искаш.
Пиейки с Емил Иванов
И както вятърът не може да отвее
отминалите вечери –
светът притихва между нас
като претръпнала от опити
да ни спасява
неизбежност
на разума.
Преглътнати са вече утешенията
и неудобството,
че се смалява
пространството ни до една въздишка.
Не обвинявам,
само приближавам
на чашата
последното примигване
след дългото ни взиране в пространството,
което ни събира...
Дори опашката на кучето
до нас
намери вече друга своя орбита...
И само думите ни
още
хем се лаят,
хем се търсят,
докато пием със Емил.
 
* * *
Всяка омраза към различното
не различава
никого
от никого,
а само потвърждава,
че не живеем
на един етаж
във общежитието.
Дори,
оразличени в себе си,
сме като тонове контрастни
във една хармония –
като вълни,
с които от морето
пристигат
по един и същи начин
предчувствия
за сбогом
и за среща.
 
Боян Върбанов този месец навършва 75 години. Поет и публицист, роден е в с. Сеячи, сега квартал на гр. Попово. Възпитаник е на Поповската мъжка гимназия. Завършва Софийския университет. Живее във Варна. Работил в редакцията на в. ”Народна младеж”, бил е кореспондент на Българското национално радио във Варна, редактор на отдел “Култура” във в. “Народно дело” и зам.-главен редактор на Радио Варна. По-късно е един от основателите на Варненския телевизионен център. Негови стихове са преведени на руски, немски и украински език. Автор е на повестта “Няма ги мъжете у дома”(Изд.”Народна младеж”,С.,1984 г.) и на стихосбирката “Смълчано небе” (Изд.”Захарий Стоянов, С.,2001 г.).
БОЯН ВЪРБАНОВ
***
дали от този кей, дали от друг,
но винаги по неотменния закон
отплават овехтелите ни кораби
към пристаните в мъртвото море...
за тях отдавна никой не скърби.
А ето, че тъга душата ми сега терзае
и болка неподвластна се загнездва в мен,
когато кеят бързо опустява,
без кораби със име “Доблест”,
без кораби със име “Вяра”,
без кораби със име “Чест”.

РАЗРУХА
Села, угаснали в безвремие,
пътеки, сред треви обрасли
и домове,
ни бащини, ни майчини,
на самота обречени.
Нестихващ вятър
из пусти дворища се скита,
през забравени съдби препуска
в руините свисти,
тревожи тишината.
И нито звук, и ни следа,
че някога люляла е хорà
и раждал е песни радостта.
Дали, там някъде,
сред този свят порутен,
не е погребана и тя?

СЛЕД ВРЕМЕ
И пак сме във онази същата крайбрежна кръчма,
не знам защо наречена сега “Казино”.
Но пак ли същата най-сладка болка ни измъчва,
че пълним чашите с тъга, любов и вино?
 
СКРЕЖ
Побелели полета, потънали в скреж,
побеляло безбрежие - северна музика
в съвършените звуци на Григ
и в това спокойствие бяло -
цял шеметен свят,
закопнял за шума от крилете на птици,
за далечния тропот от лудия бяг на коне,
за онази най-прелестна песен
на разлюлени от пролетна тръпка гори.
 
 
Назад [ 3 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма