Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:


Поезия:

Есе:

Преводи:

Къси разкази:

Бележник:

Неюбилейно:

Мелпомена:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Есе
Как навлизах в света на книгата и литературата
How I was plunging into books and literature 
 
ИВО АНДРИЧ
Не си спомням и не бих могъл точно да определя кога започнах да пиша, защото първото ми желание за писане и потребност от изразяване с течение на времето се смесиха у мен с началото на истинските ми писателски опити. Струва ми се, че с първата книга, която съм прочел или само разгледал, е свързана и първата ми мисъл и аз да напиша нещо или поне да го оформя във въображението си. А книгата беше голямата страст и голямата мъка на нашите младини. Тя беше и си остана мечтата на моето детство. Като момче в трети гимназиален клас страдах от болезнена жажда за книги. Жаждата ми беше толкова по-силна, колкото по-трудно ми беше да се сдобия с тях. А книгата по онова време беше нещо рядко и скъпо, почти недостижимо.
В нашите бедни квартири нямаше книги освен учебниците или някой прост календар. Училището ни предлагаше малко или нищо, а за купуване и дума не можеше да става. В Сараево тогава имаше три или четири книжарници и във всяка от тях наред с книгите се продаваха, разбира се, и канцеларски материали и учебни помагала. Всъщност по-правилно ще бъде, ако се каже обратното, защото книгите бяха второстепенната, а канцеларските материали главната стока. Най-голямата и хубава „книжарница и канцеларница”, собственост на някакъв преселник, беше всъщност единствената, която на съвременно уредената си и добре осветена витрина наред с няколкото наши имаше и доста чужди книги на немски език. Те бяха най-често виенски или мюнхенски издания, предимно лека, развлекателна литература, предназначена за австрийските офицери и чиновници, а освен това няколко немски превода от руската и скандинавските литератури, които тогава бяха много на мода. Впрочем за мен всички бяха еднакви, защото не знаех нищо за тях. Знаех само, че са книги и с прекрасния си вид, тайнствени заглавия и неизвестно съдържание непредолимо ме привличат и ги желая страстно.
През ранните си ученически години прекарах много часове пред тази витрина.
Това бе моят пръв и за дълго време единствен „прозорец към света”, „връзката” ми с голямата световна литература (така си мислех!), за която не знаех нищо, освен че вероятно някъде съществува и за която никой, дори нашият преподавател по литература, който не беше истински преподавател и нямаше почти нищо общо с литературата, нито тогава, нито по-късно, не можа да ни каже нищо.
В дъждовните следобеди, когато момчетата на моята възраст се унасят в мечти по нещо ново, хубаво, вълнуващо, търсят храна за духа и въображението си, храна, която им е необходима също както хляба и водата и която при тогавашните условия нито семейството, нито училището, нито обществото можеха да ни предложат, аз често напусках тъжната ни стая и по стръмните улички, по лъскавия едър калдъръм слизах долу в равната и хубава част на града. Отивах до книжарницата и дълго стоях пред витрината и, която познавах така добре, че забелязвах всяка, дори по-малка промяна и й се радвах като на нещо лично мое. Отивах и се връщах по няколко пъти на ден, докато се спуснеше есенната вечер, витрината светнеше и отражението й паднеше върху мокрия асфалт. Тогава трябваше да напусна всичко това и да се върна горе в махалата при своя действителен живот. Но не можех да забравя лесно осветената витрина. В момчешките ми сънища и полусънни състояния тя блестеше и кръжеше във фантастични преображения: това вече не бе обикновена градска витрина с книги, а космическа светлина, част от някакво съзвездие, към което се стремях силно, но с болезненото съзнание, че е недостижимо за мен.
И така - всеки ден. Стотици пъти четях непознатите имена на писателите и заглавията на техните книги. Тъй като нямаше кой да ме осведоми и упъти, аз сам си измислях смисъла и значението на тези заглавия, откривах по някакви белези кои са ми симпатични и кои несимпатични. Всяко заглавие по свой начин караше въображението ми да си представя и да налучквам какво може да се крие зад него и след напразно гадаене само да измисля съдържанието на тези недостъпни книги. Ето тук някъде се раждаха и веднага умираха първите ми замисли за разкази и романи.
Тук започнаха да ми стават ясни и други неща. Както много момчета, мои другари, твърде рано почувствах какво е бедността, какво значи да имаш и да нямаш и коя е онази непреодолима стена, която разделя много хора от онова, което обичат и желаят, ала никъде не осъзнах това така ясно и остро, както от книгите на витрината, и от насъщната нужда и неосъществимо желание да ги имам, прелиствам и чета.
Много години минаха оттогава. Много книги видях през живота си, доста прочетох и няколко написах, но никога не можах да забравя напълно книгите от скромната витрина на провинциалната книжарница в Сараево. Споменът за тях остана в скритите предели на страстните, но несбъднати детски мечти, които, дори когато ги прежалим и привидно забравим, остават и живеят цял живот, стаени нейде дълбоко в нас, и се появяват чудно и неочаквано в сънищата ни нощем и в несъзнателните ни постъпки денем.
1953
Превод Ж. Георгиева


      Essay: How I was plunging into books and literature - by Ivo Andric.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма