| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Къси разкази: |
| Бележник: |
| Неюбилейно: |
| Мелпомена: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Есе | |
Как навлизах в света на книгата и литературата
How I was plunging into books and literature |
|
 ИВО АНДРИЧНе си спомням и не бих могъл точно да определя кога започнах да пиша, защото първото ми желание за писане и потребност от изразяване с течение на времето се смесиха у мен с началото на истинските ми писателски опити. Струва ми се, че с първата книга, която съм прочел или само разгледал, е свързана и първата ми мисъл и аз да напиша нещо или поне да го оформя във въображението си. А книгата беше голямата страст и голямата мъка на нашите младини. Тя беше и си остана мечтата на моето детство. Като момче в трети гимназиален клас страдах от болезнена жажда за книги. Жаждата ми беше толкова по-силна, колкото по-трудно ми беше да се сдобия с тях. А книгата по онова време беше нещо рядко и скъпо, почти недостижимо.
В нашите бедни квартири нямаше книги освен учебниците или някой прост календар. Училището ни предлагаше малко или нищо, а за купуване и дума не можеше да става. В Сараево тогава имаше три или четири книжарници и във всяка от тях наред с книгите се продаваха, разбира се, и канцеларски материали и учебни помагала. Всъщност по-правилно ще бъде, ако се каже обратното, защото книгите бяха второстепенната, а канцеларските материали главната стока. Най-голямата и хубава „книжарница и канцеларница”, собственост на някакъв преселник, беше всъщност единствената, която на съвременно уредената си и добре осветена витрина наред с няколкото наши имаше и доста чужди книги на немски език. Те бяха най-често виенски или мюнхенски издания, предимно лека, развлекателна литература, предназначена за австрийските офицери и чиновници, а освен това няколко немски превода от руската и скандинавските литератури, които тогава бяха много на мода. Впрочем за мен всички бяха еднакви, защото не знаех нищо за тях. Знаех само, че са книги и с прекрасния си вид, тайнствени заглавия и неизвестно съдържание непредолимо ме привличат и ги желая страстно.
През ранните си ученически години прекарах много часове пред тази витрина.
Това бе моят пръв и за дълго време единствен „прозорец към света”, „връзката” ми с голямата световна литература (така си мислех!), за която не знаех нищо, освен че вероятно някъде съществува и за която никой, дори нашият преподавател по литература, който не беше истински преподавател и нямаше почти нищо общо с литературата, нито тогава, нито по-късно, не можа да ни каже нищо.
В дъждовните следобеди, когато момчетата на моята възраст се унасят в мечти по нещо ново, хубаво, вълнуващо, търсят храна за духа и въображението си, храна, която им е необходима също както хляба и водата и която при тогавашните условия нито семейството, нито училището, нито обществото можеха да ни предложат, аз често напусках тъжната ни стая и по стръмните улички, по лъскавия едър калдъръм слизах долу в равната и хубава част на града. Отивах до книжарницата и дълго стоях пред витрината и, която познавах така добре, че забелязвах всяка, дори по-малка промяна и й се радвах като на нещо лично мое. Отивах и се връщах по няколко пъти на ден, докато се спуснеше есенната вечер, витрината светнеше и отражението й паднеше върху мокрия асфалт. Тогава трябваше да напусна всичко това и да се върна горе в махалата при своя действителен живот. Но не можех да забравя лесно осветената витрина. В момчешките ми сънища и полусънни състояния тя блестеше и кръжеше във фантастични преображения: това вече не бе обикновена градска витрина с книги, а космическа светлина, част от някакво съзвездие, към което се стремях силно, но с болезненото съзнание, че е недостижимо за мен.
И така - всеки ден. Стотици пъти четях непознатите имена на писателите и заглавията на техните книги. Тъй като нямаше кой да ме осведоми и упъти, аз сам си измислях смисъла и значението на тези заглавия, откривах по някакви белези кои са ми симпатични и кои несимпатични. Всяко заглавие по свой начин караше въображението ми да си представя и да налучквам какво може да се крие зад него и след напразно гадаене само да измисля съдържанието на тези недостъпни книги. Ето тук някъде се раждаха и веднага умираха първите ми замисли за разкази и романи.
Тук започнаха да ми стават ясни и други неща. Както много момчета, мои другари, твърде рано почувствах какво е бедността, какво значи да имаш и да нямаш и коя е онази непреодолима стена, която разделя много хора от онова, което обичат и желаят, ала никъде не осъзнах това така ясно и остро, както от книгите на витрината, и от насъщната нужда и неосъществимо желание да ги имам, прелиствам и чета.
Много години минаха оттогава. Много книги видях през живота си, доста прочетох и няколко написах, но никога не можах да забравя напълно книгите от скромната витрина на провинциалната книжарница в Сараево. Споменът за тях остана в скритите предели на страстните, но несбъднати детски мечти, които, дори когато ги прежалим и привидно забравим, остават и живеят цял живот, стаени нейде дълбоко в нас, и се появяват чудно и неочаквано в сънищата ни нощем и в несъзнателните ни постъпки денем.
1953
Превод Ж. Георгиева
Essay: How I was plunging into books and literature - by Ivo Andric. |
|
|
Назад
[ 4 ]
Напред |
|
