Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:


Поезия:

Есе:

Преводи:

Къси разкази:

Бележник:

Неюбилейно:

Мелпомена:

Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Преводи
Тихомир Йорданов интерпретира Николай Тихонов
Nikolay Tihonov interpreted by Tihomir Yordanov 
 
Николай Тихонов. Роден е на 22 ноември (4 декември) 1896 г. в Петербург. Руски писател, общественик. Патос от утвърждаването в живота, романтика на революционния дълг, идеалите на интернационализма в стиховете за Гражданската и Великата Отечествена война (в сборниците «Орда» и «Брага» — 1922; поемата «Киров с нас», 1941, — за защитниците на Ленинград), за пътуванията из страните на републиките на СССР (сборник «Тень друга» 1936); починал на 8 февруари 1979 г. в Москва
Николай ТИХОНОВ
БАЛАДА ЗА ГВОЗДЕИТЕ
Спокойно лулата допуши той.
Прибра и усмивката. Пак - покой.
„Команда, равнис! Офицери, напред!”
Сам крачка направи пред строя, напред..
Равняват се думите сякаш по ос:
„В осем вдигаме котва. По курса – ост.
Който има жена, деца, брат –
така им пишете: път няма назад.
Затуй пък ще има знаменит кегелбан.
Отвърна му старшият: „Ест, капитан!”
Най-дръзкият, млад, дори без брада,
поглеждаше слънцето как се къпе в вода.
„Е, тъй и тъй – рече си – щом ще се мре,
добре ще е сякаш да е в море!”
Докладваха в щаба на другия ден:
„Изпълнена заповед. Няма спасен!”
И гвоздеи даже да правиш без жал –
от тях по-твърди не би изковал.

БАЛАДА ЗА СИНИЯ ПАКЕТ
С лакти реже вятъра в тесния дол.
Човекът дотича тук черен и гол.
До огъня седна: „:Искам кон!” – рече той.
Настана наоколо тежък покой.
Но конят подскочи, захапа юзда,
копитата – четири – дръпват бразда.
След езеро – друго, ливада и пак
небето огъва се като кривак.
Като телеграма човекът лети,
а звънко и равно полето шепти.
Сърцето на коня не е кантар,
на час не курдисва часовник стар,
Подскочи и ето, че дъх не събра.
Човекът до гара едва се добра.
Той диша тъй, както чувал се дере.
А гарата каза му само: „Добре!”
„Добре! – паровозът издуха в комин.
Понесе на север пакета му син.
Понесе, разклатен като легло,
колело подир друго и пак колело.
Шейсетата верста се ниже така,
на седемдесетата – мост и река.
Динамит, бикфордов шнур – негов брат.
Вагон след вагона политат в ад.
Там зеле, там семки, траверси и пост.
Невеж комендантът, пакетът е прост.
А див е летецът и полупиян,
с кръв зелена напълнен го чака биплан.
В небето го носят две двойни крила,
оставят горе продрана мъгла.
И няма прожектор, и няма луна,
ни шум във полето, ни шум от вълна.
Летецът в умора обвесва глава.
Там Тула се мярва, а после – Москва.
Но руля да висне дори не успя
и висотата бипланът проспа.
А тича насреща му, сякаш сама
преплиташе крачки пияна земя.
С уста, пълна с пръст, рече ранен:
„Вземете писмото, а после – мен.”
Със улици тихи посреща Москва,
градът се пробужда едва-едва.
И сънен е Кремъл, по-старшият брат,
а хората в Кремъл еднички не спят.
Писмото е цялото в кърви и кал.
Човекът го скъса на две, побледнял.
Прочете го, в брича избърса ръка,
а после на пода го хвърли така.
„Със час закъсня да пристигне оттам.
Излишно е вече, аз всичко знам.”
От руски преведе
Тихомир Йорданов


      Translations: Nikolay Tihonov interpreted by Tihomir Yordanov.
 
 
Назад [ 5 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма