Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Фрагменти:

Литературная учеба гостува на Простори:





Роман-лабиринт:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Литературная учеба гостува на Простори
Краят на земята
The end of Earth 
 

Василий Биковски е роден през 1951 г. в гр. Куйбишев. Завършил е Куйбишевския политехнически институт. Повече от 20 години работи в нефтената промишленост. От 1997 г. до сега е кмет на град Муравленко, Ямало-Ненецки автономен окръг. Доктор на икономическите науки. Член е на Съюза на руските писатели. Автор на книги по проблемите на икономическото развитие на Западен Сибир.

ВАСИЛИЙ БИКОВСКИ
ЦВЕТЪТ НА СИБИР
От илюминатора на вертолета в ясно време Сибир се вижда в цялото си многообразие на ландшафта и оцветяването. През лятото от висината на птичия поглед Сибир е сякаш яркозелен – от тревата, поляните, листата на брезите и хвойната. Блатата са боядисани в кафяв или сив цвят. Големите и малките реки, там, където са по-дълбоки, са оцветени през лятото в тъмноръждив цвят, а където водите са по-малко и се вижда пясъчното дъно – светлокафяв; водата изглежда прозрачна и позволява да се види дъното.
През втората половина на лятото бреговете на криволичещите сибирски реки се превръщат в пясъчни плитчини, т.е. в безкрайни плажове. Пясъкът там е като специално избиран – ту дребен, ту едър: всеки завой, всяко обръщане си избира колко едър да е пясъкът му. През есента тайгата, лесотундрата, тундрата – цялата безкрайна повърхност на земята – стават жълточервени. Цветовете сякаш спорят помежду си за място под ниското есенно слънце, за свое влияние над земята, водата и растителността. Ако искате да покажете на приятели и близки най-красивите места в света, поканете ги в Сибир. А вие, гости, елате – няма да съжалявате. Есента като истински художник, който не пести боите, разкрасява всичко наоколо.
Слава Богу, днес има такава възможност – може да се пропътува по автомобилния път от най-южната точка на Западен Сибир далеч на север, отвъд Полярния кръг. На всеки сто километра се променят големината и окраската на листата на дърветата и тревите покрай пътя, дори самият въздух се променя. А след триста-четиристотин километра, т.е. след три часа път, можеш да попаднеш от лято в есен, от зима в пролет – зависи в каква посока се движиш.
Колкото по на север от Западен Сибир, толкова по-малко е сушата и езерата са повече. Казват, че са ги изброили до половин милион, но тези цифри са неверни – в действителност те са няколко пъти повече. Придвижвайки се на север, сякаш се издигаш върху планина – на всеки километър с метър нагоре. Става по-студено, променя се растителността – сега тя е по-бедна. На крайния Север, както и по върховете на високите планини, лежат вечни снегове. Да пътешестваш тук, е също толкова трудно и опасно, колкото и в планините.
Западен Сибир се е разтворил нашироко, върху три милиона квадратни километра. На никой художник няма да му стигнат боите, за да нарисува великолепието на сибирската природа.
СКЪПИ ПЪТИЩА
Над Сибир може лесно и бързо да се прелети със самолет. Но в салона на самолета няма да почувствате, че долу, под вас е Африка, Европа или Сибир. На височина десет хиляди метра зад борда температурата винаги е минус петдесет градуса. Самолетите летят над Сибир от не много отдавна – само от седемдесет години. Ако ви провърви и под вас няма облаци, ще видите гори и езера, лъкатушещи реки и разноцветни блата. Пред сто и няколко години е построена Транссибирската железопътна магистрала, която, образно казано, за втори път присъедини Сибир към Европейска Русия. Животът става по-богат, когато придобиваш повече впечатления от общуването с уникалната природа и от срещите с нови интересни хора.
По-скучно живеем ние днес; животът ни се опрости със самолетите, железните пътища и автомагистралите. А какво ще кажете, също както преди няколко века, за две години да повървим през целия Сибир, или на лодка да преплаваме една сибирска река, а после да прехвърлим лодката на друга? Интересно би било да се премине по северните брегове на Сибир по студените морета с атомохода “Ямал”. Още по-интересно и оригинално е да се пренесат товари или вахтеници за газовото находище, разположено на Тазовския залив, на атомна лодка.
Провървяло им е на хората, които се возят на нарти, запрегнати от елени или кучета, или на тези, които са намерили на гъсенични всъдеходи земни обиталища в новите нефтени находища. Пътищата на Господа са неизповедими. Всеки човешки път води към доброто
КЪДЕТО СЪМ РОДЕН, ТАМ Е ДОМЪТ МИ
Хилядолетия в Сибир живеят различни племена и народи. Те са се смесвали, изчезвали са и са възниквали като всичко останало на тази земя. Предците на ненците са се появили на тази територия приблизително четиридесет поколения назад, предците на хантите – преди тридесет. От момента на появата на руснаците са се сменили около двадесет поколения. Само преди петдесет години населението на Северозападен Сибир не надхвърляше 100 000, а днес то е нараснало до почти два милиона.
По-голямата част от днешното население са хора, които са дошли да овладяват Сибир преди две-три десетилетия. Тук са се родили децата им, за които тази земя стана родна. А щом е така, то те са тук стопаните – така стопаните на сибирската земя стават с всяка изминала година все повече и повече.
Преди да започнат да заселяват Сибир, руснаците трябваше да го завладеят – този етап продължил около шестдесет години. В средата на ХVII век Семьон Дежнев с отряд казаци излиза на брега на Тихия океан, заявявайки, че Сибир окончателно принадлежи на Русия. Но Сибир бе завладян само в тайгата и тундрата. За това свидетелстват местата и датите на основаните сибирски градове като Тюмен (1586), Тоболск (1587), Томск (1604), Нарим ( 1598). Тези градове са в горската зона. В северната част на Сибир имало много работа – лов на диви зверове. По онова време приходите от продажбата на сибирски кожи съставляват една трета от приходите на цялата царска хазна. А такива градове като Омск, Курган са създадени едва след 150 - 200 години. В южната част на Сибир руските хора са дошли значително по-късно.
Сибиряците могат да бъдат разделени на няколко групи, макар това да не е чак толкова етично: една част са сибиряци кореняци – това са тези, които са се появили тук много рано. Друга част – пришълци, които са дошли преди няколко десетилетия. В Москва Сибир изглежда като “далечна и непозната земя”. Сибирякът гледа по друг начин: “Да, аз тук живея, това е моята родина, това е моята земя – богата и силна. А Москва? Тя е някъде там – далече.” Сибир ни е скъп, скъп е нашият град, нашето село, и дори повече отколкото столицата на нашата родина Москва.


      The end of Earth – fragments by Vassiliy Bikovski.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма