Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Фрагменти:

Литературная учеба гостува на Простори:





Роман-лабиринт:


Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2024”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него може да се срещнете със значими съвременни литературни творби на български писатели, като особено място намират варненските творци. Представя се творчеството и на водещи съвременни автори; много млади хора дебютират с творчеството си в литературния печат, които експериментират и прокарват иновативни методи в словото и в различните видове изкуства. Отпечатват се за първи път творбите, спечелили конкурси, организирани от вестника; намират място творци от различни изкуства от град Варна с високи постижения у нас и в чужбина. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, ако искате да ви изненада някой творец с постиженията и предизвикателствата си в съвременния свят, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!

Община Варна - Култура и изкуство. (varnaculture.bg)https://www.facebook.com/varnaculturebg

https://www.instagram.com/culturevarna?igsh=anhya3lrZWtiMjc3

Статии
Литературная учеба гостува на Простори
Краят на земята
The end of Earth 
 

Василий Биковски е роден през 1951 г. в гр. Куйбишев. Завършил е Куйбишевския политехнически институт. Повече от 20 години работи в нефтената промишленост. От 1997 г. до сега е кмет на град Муравленко, Ямало-Ненецки автономен окръг. Доктор на икономическите науки. Член е на Съюза на руските писатели. Автор на книги по проблемите на икономическото развитие на Западен Сибир.

ВАСИЛИЙ БИКОВСКИ
ЦВЕТЪТ НА СИБИР
От илюминатора на вертолета в ясно време Сибир се вижда в цялото си многообразие на ландшафта и оцветяването. През лятото от висината на птичия поглед Сибир е сякаш яркозелен – от тревата, поляните, листата на брезите и хвойната. Блатата са боядисани в кафяв или сив цвят. Големите и малките реки, там, където са по-дълбоки, са оцветени през лятото в тъмноръждив цвят, а където водите са по-малко и се вижда пясъчното дъно – светлокафяв; водата изглежда прозрачна и позволява да се види дъното.
През втората половина на лятото бреговете на криволичещите сибирски реки се превръщат в пясъчни плитчини, т.е. в безкрайни плажове. Пясъкът там е като специално избиран – ту дребен, ту едър: всеки завой, всяко обръщане си избира колко едър да е пясъкът му. През есента тайгата, лесотундрата, тундрата – цялата безкрайна повърхност на земята – стават жълточервени. Цветовете сякаш спорят помежду си за място под ниското есенно слънце, за свое влияние над земята, водата и растителността. Ако искате да покажете на приятели и близки най-красивите места в света, поканете ги в Сибир. А вие, гости, елате – няма да съжалявате. Есента като истински художник, който не пести боите, разкрасява всичко наоколо.
Слава Богу, днес има такава възможност – може да се пропътува по автомобилния път от най-южната точка на Западен Сибир далеч на север, отвъд Полярния кръг. На всеки сто километра се променят големината и окраската на листата на дърветата и тревите покрай пътя, дори самият въздух се променя. А след триста-четиристотин километра, т.е. след три часа път, можеш да попаднеш от лято в есен, от зима в пролет – зависи в каква посока се движиш.
Колкото по на север от Западен Сибир, толкова по-малко е сушата и езерата са повече. Казват, че са ги изброили до половин милион, но тези цифри са неверни – в действителност те са няколко пъти повече. Придвижвайки се на север, сякаш се издигаш върху планина – на всеки километър с метър нагоре. Става по-студено, променя се растителността – сега тя е по-бедна. На крайния Север, както и по върховете на високите планини, лежат вечни снегове. Да пътешестваш тук, е също толкова трудно и опасно, колкото и в планините.
Западен Сибир се е разтворил нашироко, върху три милиона квадратни километра. На никой художник няма да му стигнат боите, за да нарисува великолепието на сибирската природа.
СКЪПИ ПЪТИЩА
Над Сибир може лесно и бързо да се прелети със самолет. Но в салона на самолета няма да почувствате, че долу, под вас е Африка, Европа или Сибир. На височина десет хиляди метра зад борда температурата винаги е минус петдесет градуса. Самолетите летят над Сибир от не много отдавна – само от седемдесет години. Ако ви провърви и под вас няма облаци, ще видите гори и езера, лъкатушещи реки и разноцветни блата. Пред сто и няколко години е построена Транссибирската железопътна магистрала, която, образно казано, за втори път присъедини Сибир към Европейска Русия. Животът става по-богат, когато придобиваш повече впечатления от общуването с уникалната природа и от срещите с нови интересни хора.
По-скучно живеем ние днес; животът ни се опрости със самолетите, железните пътища и автомагистралите. А какво ще кажете, също както преди няколко века, за две години да повървим през целия Сибир, или на лодка да преплаваме една сибирска река, а после да прехвърлим лодката на друга? Интересно би било да се премине по северните брегове на Сибир по студените морета с атомохода “Ямал”. Още по-интересно и оригинално е да се пренесат товари или вахтеници за газовото находище, разположено на Тазовския залив, на атомна лодка.
Провървяло им е на хората, които се возят на нарти, запрегнати от елени или кучета, или на тези, които са намерили на гъсенични всъдеходи земни обиталища в новите нефтени находища. Пътищата на Господа са неизповедими. Всеки човешки път води към доброто
КЪДЕТО СЪМ РОДЕН, ТАМ Е ДОМЪТ МИ
Хилядолетия в Сибир живеят различни племена и народи. Те са се смесвали, изчезвали са и са възниквали като всичко останало на тази земя. Предците на ненците са се появили на тази територия приблизително четиридесет поколения назад, предците на хантите – преди тридесет. От момента на появата на руснаците са се сменили около двадесет поколения. Само преди петдесет години населението на Северозападен Сибир не надхвърляше 100 000, а днес то е нараснало до почти два милиона.
По-голямата част от днешното население са хора, които са дошли да овладяват Сибир преди две-три десетилетия. Тук са се родили децата им, за които тази земя стана родна. А щом е така, то те са тук стопаните – така стопаните на сибирската земя стават с всяка изминала година все повече и повече.
Преди да започнат да заселяват Сибир, руснаците трябваше да го завладеят – този етап продължил около шестдесет години. В средата на ХVII век Семьон Дежнев с отряд казаци излиза на брега на Тихия океан, заявявайки, че Сибир окончателно принадлежи на Русия. Но Сибир бе завладян само в тайгата и тундрата. За това свидетелстват местата и датите на основаните сибирски градове като Тюмен (1586), Тоболск (1587), Томск (1604), Нарим ( 1598). Тези градове са в горската зона. В северната част на Сибир имало много работа – лов на диви зверове. По онова време приходите от продажбата на сибирски кожи съставляват една трета от приходите на цялата царска хазна. А такива градове като Омск, Курган са създадени едва след 150 - 200 години. В южната част на Сибир руските хора са дошли значително по-късно.
Сибиряците могат да бъдат разделени на няколко групи, макар това да не е чак толкова етично: една част са сибиряци кореняци – това са тези, които са се появили тук много рано. Друга част – пришълци, които са дошли преди няколко десетилетия. В Москва Сибир изглежда като “далечна и непозната земя”. Сибирякът гледа по друг начин: “Да, аз тук живея, това е моята родина, това е моята земя – богата и силна. А Москва? Тя е някъде там – далече.” Сибир ни е скъп, скъп е нашият град, нашето село, и дори повече отколкото столицата на нашата родина Москва.


      The end of Earth – fragments by Vassiliy Bikovski.
 
 
Назад [ 4 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма