Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:


Есе:

Фрагменти:

Къси разкази:

Палитра:

Беседи:

Паралели:

Книга 8 Книга 9
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
  
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
Статии
Поезия
Поезия от Христо Германов
Verses by Hristo Germanov 
 

Христо Германов (Хр. Г. Христов) е роден на 5.04.1941 г. в с. Батово, Добричко. Живее и твори във Варна. Негови стихове са печатани в сборниците „Романтика”, „Утрини от рамене”, „Дневна истина”, „Вечният огън”, „Озарена от октомври”, на български и украински език, в антологията „Макове”. Стихосбирки: „Озарение” (съвместно с Марко Илиев), 1975, „Пяськът на дните”, (1985), “Пръст и камък” (1996), “Отвъд огледала” (1999), “Обитаем следобед” - избрани стихотворения, (2001), “Пътят на думите”, 2005. Хоби: рисуване.

ПАСТОРАЛЕН КВАРТЕТ
Христо Германов
I. Утро
Мъглата беше изпълзяла
и вече светеше росата.
Трептяха плахи чучулиги,
обгърнати от синева...
Край мен летяха пеперуди
с роса и слънце по крилата,
дъхтеше на узряло жито
и на събудена трева.
II. Пладне
В дървета мълчеше зноят.
Под клоните, на сянка сякаш,
събираше се маранята,
зелена и през този ден.
Огнище беше всеки камък –
като че ли сега юнакът
калеше острата си сабя
в дъха на змея разярен.

 Венцислав Антонов- Ерата на водолея, изложба "Голям формат"- живопис, рисунка, пластика- Варна 2006
 
III. Вечер
Настъпи тишина... Отново
в тревата вятърът въздъхна,
щурците тръгнаха след него
понесени от песента.
Гласът на чухала зовеше –
горчив, отчайващ и изпръхнал.
Светулки режеха тъмата
с прозрачната си светлина.
 
IV. Нощ
Останал в стаята самичък,
забравил старите си болки,
отново в утрото се връщам
и диви ягоди бера.
Отпуснат в меката постеля
след лятната си обиколка,
люлян от спомени и чувства,
заспал съм, без да разбера.
 
 
Назад [ 2 ] Напред
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма