МОЕТО ПОСЛЕДНО ИМЕ

Красимир Симеонов

„Не бой се, но говори и не млъквай.”

Деяния на апостолите 18:9

Където и да идеш,

където и да си,

ще видиш златни съкровища

и между тях Един –

в ръцете със звезди.

- I -

Човеците.

Зная труда и търпението им,

и как оставят

първата си любов.

И зная

тяхната бедност и скръб,

но че не се боят в изпитанията.

Също зная,

че изгубиха най-верния си свидетел

и че живеят сега във затвор.

Зная, че на име са живи

и че издигам сърцата им

колкото мога.

И жалко за тяхната упоритост,

защото Победителят ще си тръгне

само с кат избелели дрехи.

И зная, че от дъното на Вселената

ще дойде това време ИзвънВремето,

когато ще спрат да бъдат измъчвани.

Най-после аз зная,

че някой ще чуе гласа ми,

защото стоя на вратата и хлопам.

Отвори ми и ще вечеряме заедно

и ще поговорим.

- II -

От кристално море със очи

изплува запечатана книга.

Разпечатва я Победеният.

В море от стъкло и очи

потъва отново Мълчанието

и ни залива яростта на дните.

- III -

Но ти пази думите ми:

Няма смърт,

а обич! –

където и да идеш,

където и да си

КОГАТО НОЩЕМ ПЕПЕРУДАТА ЛЕТИ

към пламъка, тя го приема

за единственото живо същество,

което е способна да обожава.

Но от нейния стремеж към огъня,

произлиза само

безсмислената й смърт.

Погледни с едно око напред,

а с другото в сърцето си –

твоят ум е Създателят

на живите и мъртви неща;

в небесата и световете долу

единствен се разпростира,

но той е лъжовен

и непостоянен.

Повикай ума, но преодолей

неговите желания;

гледай в Празнотата отвъд,

където е Светлина;

забави дишането си и премини,

докато крилете изгарят.

КАТО ЛУННА ПТИЦА

Има една дума;

име, което е скрито;

спасение;

звук,

създаден без помощта на езика –

тя идва при теб от Учител,

по-свят от самия Творец.

Истина и Неистина

са нейните два закона –

в Истината е Милостта,

Неистина

е мисълта за Великата Справедливост.

Има една причина

да има такава дума –

Ти.