Пламена Димитрова-РаЧева
Изложба “Голям формат” – живопис, рисунка, пластика, по идея на Ванко Урумов, май 2006, ХГ - Варна
Идеята на Ванко Урумов не е избрана случайно. Така формулирана в поканата за участие, тя поставя авторите пред изпитанието на собствените им възможности – да преоткрият своя мащаб спрямо големия формат и голямото изкуство. И тук се е получило “отсяването” - от 50 покани към варненските художници има 25 участници в изложбата. Другото предизвикателство е, че големият формат предполага определена авторска концепция. До 90-те години той бе знак за значимостта на визуалните изкуства в социалния и духовния живот на обществото. Отрицанието на идейно-съдържателната страна на изкуството, свързвано с идеология, доведе до дискредитирането на неговата изобразителност и отчасти на художествените критерии в разбирането на изкуството въобще.
Всъщност в идеята на зададеното едно, линейно измерение на творбите – 2 м, има уловка. Има нещото, което да провокира въображението на художника как да изрази най-добре същността си. Едното известно измерение в кое друго да премине и в какво да бъде то – също линейно, за да затвори формата в квадрат, или да бъде пренебрегнато, като се редуват неопределен брой модули към 2-та метра или да бъде диптих 1+1 м, да бъде височина на формата на картина, свитък с дължина 2 м и пр., и пр. Всички тия варианти подсказват за различните форми и медии на изкуството в изложбата - живопис, рисунка, пластика, и са белег за традиционното, професионално познание в съотношенията и избора на другия размер на произведението.
“Ябълков цвят над тревата” на Милко Божков е колоритна абстракция, полет над нещо, за което душата ни копнее и обича. “Съучастие” е приканване за намеса във вътрешното му пространство и провокация, която Владимир Иванов отправя към нас. Около трапецовиден, запълнен със сини щрихи, шестогран върху неутрално поле на амбалажна хартия всеки може свободно да напише, отпечата или дорисува нещо.
Валери Чакалов с голямоформатната си живопис, състояща се от съединени модули в земни, охра тонове и пластични фактури, респектиращо поставя зрителя в зоната на чистото изкуство, зона на интелекта и сетивността. Рядката антропоморфна релевантност и артистичен финес в “Ухажването на Европа” в пасторал идилия на Явор Цанев е в контраст с трите мъжки торса на Ванко Урумов, поставени в агонално измерение на времето. Непоказани, голямоформатните цветни рисунки, създадени преди десетилетия, и днес те разчупват с експресията си линейните измерения на времето в изкуството.
Творците ни поставят множество екзистенционални въпроси, засягащи “Началата” при Светлин Ненов - това е загадката с всяко раждане и с божествената двоичност у човека в двете му опозиции - светло и тъмно. “Въпросът и отговорът “ при Цанко Цанков са изразени посредством две живописни платна с контрастите на форми, цветове, знаците на природата и човека.
Форматът като разширяване на пространството може да доведе до преекспонирането/обезсмислянето на образа, както е в “Ерата на Водолея” на Венцеслав Антонов или до извеждането на изображението от кавалетния картинен формат към натурния, както е в идиличния пейзаж от “Арбанаси” на Красен Бербенков.
Хронология на визиите, вглеждане във вътрешния свят на мисловността има в двете живописни творби на Кина Петрова “Време” и “Реплика”. Картината на Васко Василев “Лунно дете или луна в оградата “ е живописно потапяне в трепетната магия на необятното митологично време. “Цел” на Тереза Зиковска е играта със знаци-символи и цветове в картината. Цветана Векова прави нов прочит на евангелска притча “Бъдете будни, понеже не знаете кога ще дойде господарят на къщата”, за да отправи послание, а Николай Русев в “Ангелът” е потърсил абстрактно-космични измерения. Чистото изкуство, освободено от диктата на формата, създава цялостна образна представа чрез играта на формите, цветовете, както е при Петко Г. Петков, или в ”Биг сити” на Иван Минчев, създал отворено пространство, изпълнено със сложно напластени, нюансиращи багри.
Взискателната фантазия на Стефан Кулев в “Рисунка”, нюансирана чувствителност при Петко Петков в “Композиция” и “Пробуждането” на Пламен Михайлов могат да бъдат съпоставени по същност, защото те в начина си на живописване – олекотяване, одухотворяване на линията, силуета или замаха на четката, като че ли бягат от материалността, от разочароващата ги реалност на Битието.
“Чуваш ли” на Веселин Начев е творба, в която той показва, че има талант и усещане за градивните, съществени неща. Именно тях той улавя в образ, слово, знак, в намеци за виртуалната и психологичната реалност и така предава монументалност на художествената си визия, съчетание между абстракция, графити, рисунка и пр.
Отдаден на откровението, на нееднозначността и на тайнствата на живота Альоша Кафеджийски в “Оброк” - цветна дървена пластика с глава и жертвеник, поставя философията по-високо от битието. И тя, както и пластиката на Пламен Аврамов са контрапункт на откровеността и остротата на границата на цинизма на Веселин Костадинов с неговата модерна пластика на дунапренов двуметров дамски крак, изпълнен със словесни послания, изпъстрен с цветове и знаци.
Всъщност по някакъв дълбоко вътрешен начин творбите в изложбата са сродни. Те задават различни паралели в отношението към същината на изкуството и поставят множество въпроси, напр. към “Началото” на Киро Янев и за “Тотема” на Венелин Божидаров, как в големия изобразителен формат образът може да бъде уловен или как той се загубва и разпада в безкрая на вариациите си.
От години не сме били свидетели на колективна изява на художници от Варна във Варна, с толкова високо художествено и естетическо ниво. “Големият формат” на изложбата “Пробуждане” ни дава сигнал, че Варна все още е и има потенциала на място, в което се твори с високо качество, стига да има добра идея, вдъхновение и изложбено пространство, в което истинското изкуство да може да живее. |