| Съдържание |
| Резонанс: |
| Поезия: |
| Есе: |
| Фрагменти: |
| Къси разкази: |
| Палитра: |
| Беседи: |
| Паралели: |
ОДЕСОС ПРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ
(IV – НАЧАЛОТО НА VII ВЕК)
ОТ АЛЕКСАНДЪР МИНЧЕВ
“Одесос през късната античност (IV- началото на VII век)” е последната трета книга на Ал. Минчев от поредицата за античния град Одесос, нашата днешна Варна. През 2007 г. излиза първата – монографията „Одесос през Елинистическата епоха (края на IV в. пр. Хр. – началото на I в. сл. Хр.)”, а през 2021 г. – втората: „Одесос през Римската епоха (I-III в.)“. Новото изследване е посветено на последния период от съществуването на този забележителен античен град в българските земи – Късната античност. Поместени са много нови данни от исторически, археологически и епиграфски изследвания за града, публикувани през последните 15 години у нас и в чужбина, както и някои по-стари, които са останали неизвестни доскоро. Някои от най-ценните антични паметници, открити в града и запазени до наши дни, са гордост за археологическото и архитектурното богатство не само на Варна, но и на България и Европа.Коренните промени в периода на Късната античност са като врящ котел от събития – политически, военни, икономически и религиозни.
Това е периодът на третия и последен голям разцвет на Одесос – време, от което и до днес в града има останали значителни следи.Издаването на книгата е финансирано от Фонд “Култура” на Община Варна и е съществен принос към културната памет на града и на България.
| Статии | |
| Паралели | |
Любопитни догадки за Мидийското царство
Curious suggestions on the Kingdom of Media |
|
 Тихомир ЙордановИмето на градеца Мидия (на Западното Черноморие, днес в пределите на Турция) навярно е оставено от античното Мидийско царство по време на колонизация. Остатък от античността е и названието на Ениада (турска транскрипция на древногръцкото Енеида). В тълкованието на турското произношение би трябвало да разбираме нов залив от ени - нов, и ада - вада, залив. Звуковото подобие ще да е било основание за преосмисляне на звуковото съчетание. Така разсъждавах, додето пишех разказа си за храброто българче Христо Стоянов, чийто подвиг през руско-турската война през 1828 -1829 г. описах в него. Тогава ми хрумна да свържа градчето Ениада-Енеида с опоетизираните от римския поет Вергилий (70 г. преди Хр.) приключения на Еней - античен цар, участник в Троянската война, чието царство се е намирало според различни версии на планината Ида недалеч от града Троя, тази е едната версия, а другата е, че столицата му е била в планината Ида на брега на Халеспонта (Дарданелите) - там, където е и днес градчето Ениада, и недалеч от столицата на цар Дардан, оставил името си за Дарданелския пролив. Възможно е да е така, защото според изследванията на руския проф. В. Н. Ярхо още преди Картагентското си пътешествие Еней е предприел поход в Тракия, Македония и Илирия - все родствени на траките земи. Та чудно ли ще е незабележимото днес градче да е било столица и да носи името на прославения си владетел, при това син на богинята Афродита.
С проф. Виктор Ярхо се запознах във Варна през 1966 или пък беше 1967 г. Той пристигна в Археологическия музей (тогава на ул. “Шейново”). Там се случих и аз на сладка приказка с приятеля ми археолога Александър Кузев. Гостът помоли да разгледа древногръцката рисувана керамика, пазена във фонда на музея. Той обикалял тези български музеи, които притежават значителни сбирки с такава керамика. Проф. Ярхо разгледа и варненската. Разговорът с него стана продължителен и твърде занимателен. Беше през лятото. Проф. Ярхо пристигна в къси дочени панталони и дочена риза, с преметната през рамо платнена торба. Аз се досетих, че притежавам две негови книги - изследвания на античната литература. Помолих го да се разпише на едната от тях и той го направи. Тази книга би трябвало и сега да се намира във варненския Държавен архив, където предадох почти цялата си сбирка (може би 300 книги) с дарителски надписи. Дано да се пази!
 Та ето какви любопитни неща могат да изхвръкнат от една догадка. Ще ми се да припомня и за варненското златно съкровище, датирано в предтракийската епоха по тези земи. Невъзможно е то да не е оставило следа в златарското изкуство на траките. |
|
|
Назад
[ 9 ]
Напред |
|
ВЕСТНИК “КИЛ” НА 30 ГОДИНИ!
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, издаван в град Варна от Сдружение на писателите вече 30 години. Във вестника се печатат значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни, представя се творчеството на водещи съвременни автори, дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. Вестникът е подкрепян финансово от Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите. Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на съвременната литература, както и да откриете едни от най-стойностните ѝ произведения!
