МАНУЕЛ МУНЬОС ИДАЛГО*
Писателят не използва езика в служба на властта, а в служба на човека. Той използва думата, за да изпълни дълга, поет пред самия себе си, да подобри света, този свят, все по-повреден, който се стреми към свобода и световен интегритет на пазарите на труда, богатствата, услугите, технологиите и парите и да наложи приоритета им, подкрепен от различните видове честна политика. Този процес от известни години насам се нарича глобализация.
Дума фалшива, ако се използва само в положителния й смисъл, съзнавайки в същото време, че има хора, които умират от глад и ако от понятието глобализация ние виждаме само онова, което е в негова полза - икономическото развитие разрешаването на множество проблеми в областта на икономиката. Но съществува нещо по-тревожно и това е липсата на култура, установяващата се пред очите на всички ни диктатура на невежеството, липсата на приоритети в областта на образованието.
Технологичният напредък, несъмнено е необходим и полезен, но той не може да бъде същността на всичко. От голямо значение е също така ефективният разумен диалог с генераторите на процеса на глобализацията с цел да станат достъпни и да се ползват от всички неговите предимства като например бързата комуникация като водещ фактор в образованието. Нямаме право да отричаме очевидните положителни постижения на глобализацията, на които народите възлагат големи очаквания. Но какво затруднява разбирателството по въпроса за този съвременен процес? Непреодолими са стените на неграмотността и дестабилизацията, които спъват сближаването, надеждата, положителните резултати.
Главната граница на глобализацията е безкултурието, отхвърлянето на образованието, нетолерантността, нежеланието да се поставим на мястото на другия, манипулацията, неразбирателството. Ако културата е най-голямото постижение на човешкото съзидание, нека да признаем нейното значение. Съзидание, което не произтича от природата, а от решението, което всеки човек индивидуално взима за себе си, а глобализацията претендира знаците да бъдат общовалидни за всички индивиди, в която и да е част на земята, разбира се, със съответните разлики..
Глобализация? Надежда? Лъжа?... Кои са границите, затрудняващи разпространението и развитието на цивилизоваността? По пътя на логиката, ако управляващите и силните на най-богатите страни одобряват и чествуват глобализацията, то навярно е, защото тя е катастрофална за народите, тънещи в бедност. Чрез глобализацията се редуцират нормалните заплати и се губят работни места. Все още в света две трети от населението на планетата живее в мизерия. Защо?... Продължаваме да се намираме под владичеството на по-силните, но в същото време най-слабите, които винаги са потърпевшите, не са напълно изчезнали, те все още са в служба на най-богатите и от тях се изстисква максималната рентабилност. Нима това не е противоречие? Тяхната история и съдба отдавна е позната на човечеството, бъдещето им е несигурно и много от тях са свикнали да чакат сладкия рай да се установи на земята, без да положат усилия да премахнат границите, издигнати пред образованието и културата.
Глобализацията предполага непрекъснат процес на комуникация, независим от различията. Какво ли е необходимо, за да могат всички хора да участвуват в него като равнопоставени? Какви тенденции трябва да предприеме едно общество, обвързано със справедливостта и кои би трябвало да отхвърли? В някои случаи глупостта се преоблича като хитрост и причинява жестоки войни, избиване на хиляди хора и много се поставят на страната на нейните зловещи проекти, за да не бъдат изхвърлени вън от играта или от разпределението.
Какво бъдеще имат културата и поезията в този глобаризиран свят? Възможно е незнанието и липсата на информация да изопачат истинското значение на думата глобализация. Не може да се игнорират средствата, на които се опира комуникацията, такива като икономиката, политиката, културата, музиката и изящните изкуства, които са основата на образованието и на формирането на човешката личност...
Светът продължава да е разделен и винаги ще ма експлоататори и експлоатирани, свободни хора и роби. Истината е, че глобализацията има предимства, но има и големи недостатъци. Истината е, че се облагодетелстват финансови институции, мултинационални мафии, туристите, а висококвалифицираната работна ръка не съзира никакъв механизъм за преразпределение на доходите. За да се смекчат бедите, причинявани от бедността, се предложиха определени мерки като опрощаване на външния дълг на най-бедните страни и увеличаване на официалната помощ за развитие. Някои от неудобствата на глобализацията са последствия от липсата на равностойност между богатите и бедните страни или различията между богатото и бедното население в тях. Глобализацията обуслови също така увеличаване на социалната изолация на личността, за което способства нарастването на безработицата и бедността, подтикващи към емиграция. Стремежът към общ пазар не е нищо ново. Глобализацията е изпълнима и възможна, ако се изпълняват определени условия, предоставящи щастие и доброденствие на хората. Падането на Берлинската стена засяга разпадането на културно-военната диалектика между капитализма и комунизма, която премахва културните бариери, възпрепятстващи общия пазар. Но не всички стени са разрушени. Понастящем знаем, че се издигат нови стени.
Нека се обърнем за отговор и разрешение към поетичната дума, която изисква точност и строгост и побира в себе си чувствата, така необходими за хората, за да намерят спасение с ясни и мъдри усилия срещу мъглите на хаоса, в който живеем. Истина и свобода ли?... Само утопия и инвенция на думите, които убиват и мамят със страха си и грешната си употреба.
Правителствата предпочитат гладкопротичащите диалози, за да продължават да изсмукват чуждите ресурси, притежанията, които проектират подобрения, за да увеличат многократно изгодите си. Не би трябвало подобно поведение да е свойственото за глобализацията, която на теория претендира за взаимно участие и общо разбиране на знаците, от индивида, когото тя се стреми да защити, защото зависи от личното му отношение.
Къде са интелектуалците, които да се изявят като говорят, да обвиняват, да порицават властта, която улеснява отказа от толерантността като маскира истината? Кой ще пресече фалшивите обещания? Не съществува империя на словото, чиито градове да бъдат признати в международен план без съперничество на езиците. Всеки писател познава границите, които го изолират и се старае да издигне литературната стойност на родния си език, стреми се да съумее да се адаптира към промените на цивилизацията и творчеството му да бъде признато и да достигне до всички хора на земята. Въпреки възраженията и протестите, необходимостта от общ език обединява всичко в областта на културата.
Коя ли трябва да бъде правилната позиция пред глобализацията като факт? Диалогът би трябвало да улеснява смесването на езици, култури и да създава условия за равновесие. Самобитна или глобална литература, тя не бива да губи корените си, търсейки и стремейки се към най-чистия и ясен израз на определен език.
Писателите могат да се борят, да се ангажират с признаването на родния им език, могат да протестират срещу всеки възможен намек да бъдат колонизирани. Нима това не е комуникативен процес? Защо се криминализира антиглобализацията? Категоричните, бурни вълнения на протестиращите групи завършват с намесата на полицията и със съответните арести. Неудобните гласове, които противоречат на икономическите интереси, винаги са били задушавани, а интересите няма да се реализират, ако не са изградени на базата на културата и образованието - тази невидима граница..
Хората, които са против глобализацията, настояват за едно по-толерантно общество, те изискват контрол върху властта на мултинационалните компании и демократизация на световните икономически институции, както и равностойно разпределение на богатствата. Те съзнават и твърдят, че само чрез образователните и културни системи хората ще могат да се възползват от различните ресори на глобализацията.
И днес е аморална експлоатацията на трудовото население в така наречения Трети свят, като в по-голямата си част това са жени и деца. Аморално е също така всяко неподходящо приспособяване на абсолютната, архаична власт, която все още не е изчезнала от света. Малко обръщат лице към това движение, но има интелектуалци, които са ангажирали словото и позицията си с него.
Слабите думи са като повърхностните събития, които лесно се забравят и не могат да повлияят за премахването на нетолерантността. Поетът винаги е бил и е стрелата, която винаги попада точно в целта със смелата си, решителна и достоверна дума, несъвпадаща с мистиката на човешката революция, въпреки в нейно име поетите падат в борбата, и използват силата и смелостта на думите в защита на нейните принципи.
Кой казва, че поетите са слаби и страхливи? Много от тях понякога са принудени да мълчат! Бихме могли безкрайно да цитираме имена на поети по целия свят, които са герои, защищавайки правата на човека, те са били смели и искрени и са отвърнали с най-ценното - дали са живота си в името на доброто за всички хора.
Случва се да изтръгнат крилата на писателя, като го обрекат на безразличие, като арестуват гласа и думата му, които са ключа, с който той заключва най-истинските си ценности и разобличава масовите бедствия и заплахите на тираните, онези, които манипулират властта и мамят по най-възмутителен начин. Поетът страда, кърви, превръща болката на страдащите в апокалиптична защита на правата си срещу наложената корупция и тъгата. Неговата дума носи творческия интелект, пулса на сърцето си, туптящо за завоюването на един нов свят чрез създаване на култура.
Прекалено много болка населява нашия свят и ние можем да се борим с нея само чрез правото на литературата, чрез асимилирането на знаците. Ще останем ли безразлични пред агонията на културата, която вече се превръща в предупреждение?
Това е дилема пред обществото на глобализацията, срещу която то не може да се защищава, защото му се отказва легитимното право на образование. Един народ или влиза в глобализацията, или потъва в изолация, въпреки че запазва своята идентичност.
Шекспир казва: “Дошли сме на този свят като братя, нека тогава да вървим ръка за ръка и един след друг.”
Мадрид, 25 май 2006 г.
|