| Съдържание |
| Резонанс: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Дебют: |
| Под знака на Терпсихора: |
| Суета: |
| Лирика за пораснали деца: |
| Литературна анкета: |
| Статии | |
| Лирика за пораснали деца | |
Поезия от Николай Милчев
Poems by Nikolay Milchev |
|
Николай Милчев. Роден през 1958 г., живее и работи в София. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. Автор е на поетичните книги „Бяла залисия”, „Изневиделица”, „Пейзажи с Лолита”, „Мокра светлина”, „Очи широколистни” и „Надеждата е бебе с очила”. Член на Съюза на българските писатели.
Калинките не са това, което са…
Калинките са копчета червени.
Пресипнали, на капките с гласа
тревите разкопчават свойте вени.
Зелена кръв и черни петънца.
Душици и треви изящни.
Калинките приличат на деца,
които от света се плашат.
Иди при тях и тихо говори.
Помилвай ги – ще ти покажат пътя.
Високо горе слънцето гори
като сърце, от дъждове изкъпано.
Калинките не са… Защото са
значения, които ни настигат.
Една калинка ще ти донеса –
целувай я като дълбока книга.
И хванали в реката три мънички рибоци,
а после уловили три зайковци с подскоци.
А. П. Милн
Ловец на заешки подскоци
и с пушка, взета от картина,
лежа в прозрачните потоци
и си сънувам догодина.
Защото ще остана гладен
и нищо няма да убия,
с подскок от пухчета направен,
аз на кравайче ще се свия.
Ако случайно различите
ловеца с вид на молекула,
помилвайте го по ушите,
с които сънищата чува.
Момичето с глава на виолетка
поникваше в градината пред блока.
Пчелата бе вълшебната съседка,
с която си играеха високо.
Къде се губеха, не знам. Но помня
как се явиха в стаята край мене
и разцъфтях, и мигом се отроних,
и се превърнах в сянка на растение.
То е облечено с топло –
слънчево и прозрачно…
Бяло, уханно, обло;
жълто, кремаво, злачно.
То е съблечено с вкус и
чаровно бере къпини.
Чар е – ако ги вкусиш.
Чаровно – ако отминеш.
Листо, повито със Април,
е бебето, което диша.
Аз пролет съм му подарил
и се опитвам да опиша
как бебето ще има дом
от цветни, звукови салони.
И в моя поетичен том
през есента ще се отрони.
Около шест без петнайсет
светлината кръжи наоколо.
Едно суетно глухарче
с вятър си реши кока.
Около шест без десет
глухарчето разцъфтява.
Росата му е донесла
жълта корона от слава.
И то се кръсти набожно
под блясъка на чудото.
Около шест е възможно
всичко да бъде хубаво.
Точно във шест бръснарят
острига съня и кихна.
Глухарчето стана пара
и със въздишка отлитна.
|
|
|
Назад
[ 8 ]
Напред |
|
