| Съдържание |
| Резонанс: |
| Есе: |
| Преводи: |
| Дебют: |
| Под знака на Терпсихора: |
| Суета: |
| Лирика за пораснали деца: |
| Литературна анкета: |
ВЕСТНИК “КИЛ 2023”
Вестник „KИЛ“, национален вестник за култура, изкуство и литература, се издава от Сдружение на писателите в гр. Варна повече от 30 години. В него се отпечатват значими съвременни литературни творби на български писатели и на писатели от други страни; представя се творчеството на водещи съвременни автори; дава се път на много млади хора да дебютират с творчеството си в литературния печат, както и на такива, които експериментират в словото и в различните видове изкуства. 
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Вестникът се издава с финансовата подкрепа на Фонд “Култура” при Община Варна, а екипът от организатори и редактори, както и преобладаващото мнозинство
от автори са от Съюза на българските писатели и Съюза на независимите български писатели – творци, които с произведенията си очертават тенденции, естетически нагласи, нови виждания. Всеки брой на в. „КИЛ“ е очакван с интерес от читателите.
Четете в. „КИЛ“, за да почувствате силата на художественото слово и на другите визуални изкуства, както и да откриете едни от най-стойностните постижения в културата на Варна и страната!
| Статии | |
| Под знака на Терпсихора | |
Балетът през очите и през сърцето
Ballet across eyes and heart |
|
 ГЕОРГИ ВЕНИНБалетът не е просто или само танц. Той е поезия на тялото. Изящна телесност. И както в изящната словесност тишината (покоят) е също толкова важна, колкото и думите, така и в балета покоят (тишината) е не по-маловажен от движението.
А когато енергията на движението се усеща в покоя на една “застинала” фотография, тогава самата фотография е движение през времето и пространството.
Варненският балетен конкурс най-после има своята българска антология.
Неин автор е фотограф.
Фотограф, който я разказва обаче не само в снимки, но и в думи.
Стоян Лефеджиев е почти невидимият свидетел на 36 лета от този конкурс. И най-после, на 60, се осмели да признае и сподели черно на бяло своите фотовлюбвания. С риск да бъде ревнуван.
Да редактирам текста на “Балетна магия под луната”, бе замислено като предизвикателство. Предизвикателството обаче не се състоя, ако не броим менгемето на свръхкъсите срокове. Условието да поправям, без да преправям, съм съблюдавал цял живот. Има два екстремни вида редактори: едните редактират всичко, което може да се редактира; другите редактират само онова, което не може да не се редактира. В кръвта ми бие втората нагласа.
Предизвикателството все пак не ми се размина.
Пред превода на английски стояха две мъчнотии.
Първо, той бе есеистичен, емоционален и неизкушен едновременно. На едно място Стоян вметва, че винаги, когато са го питали как се прави добра балетна снимка, е отговарял: “Избираш добра позиция, зареждаш фотоапарата с подходящия филм, вземаш съответния обектив, “хващаш” фокуса и… снимаш. Всичко е толкова просто и лесно. Забравих нещо важно – трябва и душа!”
 “Балетна магия под луната” е написана с душа. Тази душа трябваше да отзвучи по същия патосен начин у англоезичните читатели.И в същото време – терминологията! Не биваше да прозира бохемско невежество пред спецификата на балетното изкуство.
Така се роди тази книга, която бе изтанцувана от автор, редактор, преводачи и издатели –същите, които издават «Простори» и «Морски свят» - като па-дьо-дьо на ръба на пропаст.
Онази пропаст, която отделя сигурната суша от небето на духа.
|
|
|
Назад
[ 6 ]
Напред |
|
