Списание за литература и изкуство Начало Логин форма
Простори


Корица
Съдържание
Резонанс:

Поезия:



Есе:

Имена:

Бележник:

Разказ:

На показ:


Книга 8 Книга 9

Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна и реализиран с финансовата подкрепа на Община Варна чрез фонд "Култура".
Вестник „Литература и Общество“ (ЛИО) е оригинално и  значимо явление в литературния и културен живот на град Варна с национално и  международно значение. На страниците му ще прочетете стихотворения, разкази, откъси от романи на значими писатели от черноморския град, страната, Европейския съюз и целия свят. Вестникът представя най-новите творби на писателите от Варна – членове на Сдружение Литературно Общество – Варна (СЛОВ), на Асоциация на европейски писатели и писатели от други континенти (АСЕПИ-СЕПИ, ВАРНА), на Съюз на българските писатели (СБП), на Съюз на независимите български писатели (СНБП), отразява значими литературни събития: фестивали, конкурси, премиери на книги, провежда литературни конкурси на морска тема и универсалните теми, отразява творчеството на млади дарования и подкрепя тяхното развитие.
Търсете и четете в. „Литература и Общество“ – Национален вестник за литература, изкуство и обществен живот, издаван в град Варна.
Статии
Есе
Иван Милев
Ivan Millev 
 
ИЛИЯ БЕШКОВ
В 1918 година англо-френските батареи при Солун повалиха българския героизъм. Народът се прибра у дома си при нивите и добитъка, при жените и децата си — посрамен, равнодушен. Непримиримите патриоти запасаха пистолети и бомби под цивилните си палта и продължиха да се стрелят един-друг из софийските улици. Националлибералите, загубили скеченските тютюни и държавните фондове, се оттеглиха някъде дълбоко — станаха кръчмари и тайни агенти. Фердинанд избяга. ..
Непокорните обърнаха надежден поглед към Петроград и Кронщат; кротките по сърце се вгледаха в босите си нозе. Примирението и бунтът се застояха на нашето небе като два разноцветни облака.
Димчо Дебелянов копнееше да се завърне в бащината къща, а Гео Милев призоваваше към бунт всички — шопи със сопи, хиляди, маса, народ...
И едното, и другото стана. И двата облака се изляха над земята, която се покри с кръв, а през нейния дим заблестяха с чудна нежност родните домове, невинните майки и сестри, които пробудената синовност видя през вековете, възлюби ги и ги възпя с най-нежни думи, багри и звуци..!
Съвестта на българина се стъписа пред злочестината на българския дом — така се появи под нашето небе Иван Милев. След него се наредиха и други — поети, музиканти. Бунтът и нежната любов към народа като основа и вътък се втъкаха в тяхното творчество. Чудно време! — „И страшно, и весело”, както пишеше Фурнаджиев.
Злите внуци на Бай Ганьо бродеха измежду народните синове с бичове и нагани — те не виждаха нито ужаса, който причиняват, нито красотата, която озаряваше мъчениците. Родината от болка не разпознаваше вече децата си. Главата й се люшкаше насам-натам като на безпаметна родилка.
Ако наистина страданията отминават, ще кажем и ние, че това е отминало в непонятно време. Но то остава в изкуството и народа. То остава като мъдрост и зрелост, с които народът ще посрещне новите дни и изпитни.
Не се изтичат реките, влели веднъж водите си в морето. Така и в изкуството се утаяват преживелиците, участта и скръбта на народа. Всяка река е млада като всеки човек, но народът, морето и изкуството нямат възраст.
Мърквичка и Вешин бяха същите, каквито са и днес — класици. Но българинът живееше свой живот, а не техния. В това българският художник му помагаше като добър син с неопитните си ръце. Мнозина измежду тях паднаха, сразени от болести, куршуми и в затвора. Те могат да понесат упрека, че изкуството им е незряло, но целият народ, целият бостан беше неузрял, когато зловещо ято гарвани налетя върху него.
Събрани вечер, ние говорехме за форма и светлосянка, но някой от нас беше изчезнал и ние не можехме да намерим сянката му!
Един ден Иван Милев — тоя кротък човек — сложи върху ямурлука на своя баща брадва и бердана, отдели го от овните, накара го смирено да си вземе сбогом с жена си и го прати при бунтовниците.
Милев не беше революционер, но той направи нещо повече — изпрати баща си да се принесе в най-чиста и невинна жертва. Милев носеше балтон, тъкан и шит от майка му, който наричаше „сандък”. Той беше в Италия, а искаше да купи овни на баща си /да/ бронзира витите им рога и да каноса челата им. Бледен и слаб под италианското слънце, Милев виждаше влюбено баща си как води овните из казанлъшките долини — не виждаше нито Цезар, нито Виргилий,” нито Данте, нито папското могъщество. Той се боеше да не изпълзи и го ухапе някоя „зъмя” из тоя „камънак” — статуи, бюстове и паметници от карарски мрамор. Той беше бледен, смешно зле облечен, но блянът и скръбта му по родината ни внушаваха чиста печал и дълбока почит... Някаква правда като аура обвиваше слабото му безрадостно тяло. Той сам приличаше в лицето на къдрав овен, а в красотата на очите му имаше агнешка невинност и жертвеност. Той не живя дълго.
Не много по-късно ние понесохме в ковчега младото му тяло, разплакани и усмихнати, а лекият ветрец играеше с русите къдрици по умното му чело. Погребахме го. Останахме без него. Скръбта ни беше хубава, както е хубаво всичко у младия човек.
Милев рисуваше по най-странен начин: съставяше композиции от ритъма на своите видения — жени, майки, моми, които идват в българския дом да го украсят, да поплачат, да ни покажат своята величава скръб, да отменят самотата на мъжа, да възвисят и пречистят копнежите му. Самият дом е съграден не от ръката и теслата на зидаря, а от многообразния, невеществен материал, с който са изградени приказката и сънят. Багрите не са спектралното разлагане на слънчевата светлина, а сгъстените и разредени състояния на скръбта и радостта. Тия цветове се излъчват или от мъчителната скръб, или от възкръсващата радост.
Безспорно — народната песен, чистата лирика на някои наши поети и музикалният ритъм съставят почти изцяло Милевото изобразително творчество. Ние напразно ще търсим в него пластични и пространствени разрешения, овеществяване на формата и обема. Милев живя, и то твърде кратко време, извън тия измерения. Той беше като риба на сухо, която по чудо продума и пропя по-хубаво от птица.
Кому е нужна тая песен и това бленуващо изкуство — аз не зная. Човекът е усвоил навика да задоволява по-основни и остри нужди и тоя навик — като всеки навик — не може да бъде оспорен безнаказано. Аз не преценявам Милевото творчество, а само го обяснявам.
Ние живеехме заедно. На две крачки от него, на другото легло, аз рисувах безпощадни карикатури, които той поглеждаше с невинно учудване, аз пък - не зная защо - плачех от умиление пред неговите работи.
Милев винаги започваше с приказката на своя живот. Той смяташе живота си за приказка, която подхващаше по най-различен начин и никога не завършваше. Тая приказка не съдържаше неговата бедна, ограничена делничност, а беше като оная мараня, която земята изпуска, огряна от далечното слънце.
23 декември 1956
 
 
Назад [ 5 ] Напред
ЖИВОТ НА ПЕТОЛИНИЕ

“Колор принт ПАК” ООД – печат и “Издателство МС” ООД – предпечат издадоха с финансовата помощ на Община Варна книгата “Живот на петолиние (Спомени и документи)” от Марко Добрев, която е образец за мемоаристика с голямо значение за историята на музикалния живот във Варна от 50-те години на миналия век до днес. Авторът предоставя за първи път такава достъпна информация чрез богатия си архив за Национално училище по изкуствата “Д. Христов” от създаването на Средно музикално училище и превръщането му в значим културен институт за професионални кадри за България; за Варненска филхармония, Варненска опера, ММФ “Варненско лято”, Международния балетен конкурс, за личности от музикалната култура на страната и чужбина, с които е общувал. Данни, снимков материал, програми на концерти и спектакли, събития, статии. Поколения наред творци, ученици, педагози са вписани в тази мемоарна книга. Личи изключителната му памет за миналото и желанието да открие трудните пътища на създаването и развитието на музикалното, балетното, оперното и изобразителното изкуство в града. Книгата е едно откритие за културата на Варна като минало, настояще и бъдеще.
реклама
 2007 (c) Варна, Уеб-дизайн Издателство МС ООД Начало Логин форма